Главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн е заявил на своите колеги, че конфликтът в Украйна може да намали икономическото производство на еврозоната с 0,3-0,4% през тази година, предаде Ройтерс, цитирайки четири неназовани лица, запознати с въпроса.
Това е бил "средния сценарий", представен от Лейн на заседание на Управителния съвет в Париж в четвъртък вечерта, часове след като Русия нахлу в Украйна и докато ЕЦБ се мъчи да се справи с това как кризата може да повлияе на плановете й да започне да се оттегля от мерките за парично стимулиране.
Лейн също така е представил и т.нар. "тежък сценарий", при който БВП на еврозоната може да се намали до едва 1%, както и "мек сценарий", при който събитията в Украйна не оказват влияние върху единния валутен блок. Според източници на Ройтерс обаче, този "мек сценарий" се счита за малко вероятен.
Очаква се Филип Лен да представи по-прецизни прогнози на срещата на ЕЦБ на 10-ти март, на която се очаква да банката да реши бъдещето на своята отдавна установена програма за закупуване на активи (APP), известна като "количествени улеснения". Централната банка вече обяви, че ще спре да изкупува нови облигации по Спешната пандемична програма след месец март.
На снощната среща на ЕЦБ Филип Лейн не е представил нови прогнози за инфлацията, но е казал, че ще има значително увеличение на инфлационните прогнози за 2022 г., като същевременно намекна, че оценките в края на прогнозирания хоризонт (до 2024 г.) все още могат да бъдат под целевото ниво на централната банка от 2 на сто.
Говорител на ЕЦБ отказа да коментира днешната информация на Ройтерс.
Прогнозите за инфлацията и растежа ще бъдат от решаващо значение, за да се определи дали ЕЦБ може да прекрати най-старата си програма за покупки на активи (APP), с което да се проправи първото от повече от десетилетие повишение на лихвите в еврозоната.
Управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас, известен с това, че предпочита политика на по-ниски лихви, каза пред Ройтерс, че ЕЦБ трябва да продължи да купува облигации поне до края на годината, за да смекчи последиците от кризата в Украйна.
Дори неговият австрийски колега Роберт Холцман, който по принцип е настроен за затягане на паричната и лихвена политика, каза, че събитията в Украйна могат да забавят излизането на ЕЦБ от мерките за стимулиране.
Инфлацията в еврозоната е изключително (рекордно) висока, достигайки през януари 5,1% на годишна база, като мнозина икономисти очакват покачването на цените на енергията и храните в резултат на кризата в Украйна да доведе до допълнителното ѝ увеличение.
Доскоро инвеститорите очакваха ЕЦБ да прекрати покупките на облигации и да повиши лихвите с 50 базисни пункта до декември 2022 г., но оттогава насам намалиха своите оценки.