Декември 2020 година. Светът е в разгара на световната пандемия от Covid-19. Историята продължава да се пише. За първи път в стогодишното си съществуване Драматично-кукленият театър „Иван Радоев“ в Плевен осъществява онлайн премиера на спектакъла „Унизените. Беларус“, част от международна инициатива за солидарност с белоруския народ.
Над 4 хиляди зрители от различни континенти преживяват театралния онлайн-опус от домовете си и стават свидетели на вътрешна гледна точка към събития, които никога, в никакви новини, не могат да бъдат видени.
Автор на текста е известният беларуски драматург и режисьор Андрей Курейчик, участник в протестите срещу президента Александър Лукашенко и избягал от родината си в България само няколко месеца по-рано. Режисьор е Явор Гърдев, променил езика на българския театър през последните близо 20 години и един от българските посланици на културата в едноименната инициатива на БНР.„Войната в Украйна разкри възприемането, че доминиращият суверенитет се намира в Русия, а суверенитетите, които са около нея, не са зачитани като реални, те съществуват юридически, но де факто могат само да реагират на хегемония.“
По думите му, в един миг общото, което е избрало доброволно свой водач се оказва, че му е дало такава власт, която го е превърнала в субект над закона и може да разполага с живота и смъртта. Чудовище, което съзнателно пожертва част от общото в името на собственото си съществуване.
Наблюденията на Явор Гърдев са, че американците се отнасят със спонтанна и директна съпричастност към случващото се в Украйна, което е свързано с духа на тази страна – дом на милиони емигранти. „Тук в Чикаго има много голяма украинска общност, има цяло градче от украинци, което успях да посетят. Всички изпращат помощ към Европа по всяка възможна линия“, каза той за БНР.
След 2008 година и неуспеха на Русия да бъде приета в ЕС и НАТО идеологията на страната се промени, смята режисьорът.
„С анексията на Крим (2014 г.) великоруската доктрина, която минава през идеята за събиране на териториите на Русия и против сепаратизма, доби много сериозна практическа насока, това в момента е продължение на тази практическа насока, която не води до нищо, което да дава основание да мислим, че тази война ще свърши бързо“, добавя той.
В позицията на управляващите в България на въздържане от изпращане на военна помощ за Украйна Гърдев припознава политиката водена от Цар Борис III през Втората световна война, която в своето време е успяла да запази България от много тежки удари от страна на Германия.
„Това е политика, практикувана в различни обстоятелства и която днес не е съвсем адекватна. България не може да продължи да стои на оградата, още по-малко в светлината на последните събития в Украйна. Има категорично ясна причина и тя е определеността по отношение на това кой е пострадалият и кой агресорът. Не виждам основание това да остава в неяснота. Моралната оценка е недвусмислена. За съжаление, България не мисли за себе си като за страна от ЕС и НАТО. Те за много хора у нас се възприемат като външни тела, все едно НАТО и ЕС не сме ние, а са те, които нещо ни налагат. Това е опасно, защото представя нещата сякаш има някакви чужди интереси и сериозно вътрешно колебание. Този тип нерешителност е свързана с политическа невроза и невроза на идентичността. Ние не сме достатъчно европейци.“
Явор Гърдев смята, че ответната реакция на цивилизования свят е възможна само на ниво декларация, защото това, което се случи и продължава да се случва в Украйна не е в съответствие с нашите очаквания. Нещо повече:
„Каквато и част от територията на Украйна да бъде завладяна, или пък да не бъде завладяна, и в двата случая ще се изгради, а тя вече е изградена на емоционално ниво, през травмата от случилото се, една стена, която ще бъде много по-категорично желязна от Желязната завеса по време на Студената война. И това, което според мен България категорично трябва да се старае да направи, е да застане от западна страна на тази стена, защото тя ще минава и през Черно море.“
Философът режисьор е убеден, че събитията и хуманитарният проблем от войната в Европа ще имат много силен рикошет върху българската култура и не само:
„В момента сякаш витае усещането, че ние сме отделени от случващото се и някак си ще можем да продължим да живеем както досега. Но ние няма да може да продължим както досега, нито на нивото на култура, нито на което и да е друго ниво. Предстоят големи промени и те ще бъдат наложителни като събития отвъд нашето желание или нежелание да ги проведем“ – смята Явор Гърдев.
Интервю на Диана Янкулова, БНР -“Хоризонт“
Текст: Весела Кръстева
Снимки: ЕПА/БГНЕС, Facebook/javorgardev
