И Борис Джонсън посети Киев. Визитата му дойде изненадващо и предизвика възхищение заради разходката с украинския президент Володимир Зеленски и обещаната допълнителна финансова и военна помощ. Украинското министерство на отбраната призова светът "да бъде смел като британския премиер". Но не изминаха и дни, и Джонсън бе "приземен" - завърнал се в Лондон, полицията му връчи официална парична глоба заради празненствата на Даунинг стрийт по време на строг локдаун. Така той стана първият британски премиер в историята, санкциониран за нарушаване на закона. Съвсем естествено опозицията поиска оставката му, но съвсем не изненадващо Джонсън отказа да я подаде.
За подозренията в политическия PR с разходката из киевските улици редом до украинския президент, докато у дома Борис Джонсън отново е освиркван, кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов разговаря с проф. Марк Шанахан - ръководител на Факултета за политика и международни отношения в Университета в Рединг.
"Мисля, че той беше много "гръмогласен" с позицията си срещу Путин. Още в началото на войната обеща, че ще подкрепя украинския народ. Зеленски го нарича приятел на Украйна. Джонсън умее да вдига шум когато трябва, обича да звучи като Чърчил и да държи речи в негов стил. Точно това направи в конкретния случай. Джонсън е по-ефективен на думи, отколкото на дела. Въпреки приказките, не направи по-голяма стъпка от другите съюзници в НАТО по отношение на пряка военна подкрепа за Украйна."
Значи може да се каже, че това посещение бе по-скоро PR акция?
"До известна степен това бе PR акция. Премиерите на Словения, Полша и Чехия посетиха Киев в много по-опасно време. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола също беше Киев и говори пред украинския парламент. И, разбира се, Урсула фон дер Лайен и Жозеп Борел, които посетиха Буча ден преди Борис Джонсън да замине за Киев. А неговото посещение беше в момент, когато вероятно вече е знаел, че полицията ще съобщи подробности за глобите за нарушаване на локдаун разпоредбите във Великобритания.
Циничната половина в мен ме кара да кажа, че Джонсън се опита да отклони вниманието с визитата си, въпреки че, ако трябва да съм честен по отношение на премиера, той говореше и планираше това посещение със съветниците си по сигурността от седмици."
Споменахте по-рано за отношението на Джонсън към Русия и наистина се наблюдава много по-твърда позиция на Лондон, отколкото много други негови западни съюзници. Как се обяснява това?
"Отчасти това е така, защото Великобритания е по-малко зависима от руския нефт и газ. Ние внасяме много по-малко ресурси от Русия, отколкото по-голямата част от континентална Европа. Нашите източници са Норвегия, Америка и собствените нефтени полета в Северно море. Тъй като нямаме тази зависимост и толкова близки отношения с Русия, това прави позицията на Великобритания по-различна. Нашата позиция винаги е била по-различна.
Ние сме островна нация край бреговете на Европа, която винаги е спорила с Русия още от болшевишката революция насам. Защото това са два много различни режима, които си нямат доверие. До известна степен Великобритания се компрометира като много по-гостоприемна държава за руските олигарси през 90-те години, може би изхождайки от очакванията, че това е изгодно и за двете страни.
Има обаче много сериозно "кръстосване на шпагите" с Русия по въпросите на сигурността. Тези различия с континентална Европа позволяват на Обединеното кралство да се държи различно и да заема по-твърда позиция спрямо Русия."
Борис Джонсън не е първият политик, който се опитва да избегне проблемите у дома, изграждайки добър имидж в чужбина. Но след това, което се случи у дома - глобите за купоните по време на локдаун на Даунинг стрийт, уличен в нарушение на закона, какво е неговото бъдеще?
"Борис Джонсън вече е "сготвен", както се казва на жаргон. Той няма да води Консервативната партия на следващите общи избори. За сравнително кратко време той се превърна в най-големия политически актив за Консервативната партия, тъй като е много добър във воденето на кампании и печеленето на избори. В това, което обаче се оказа по-малко способен, е да ръководи страната.
Джонсън допусна много сериозни грешки, които показаха, че той не е в крак с реалността, с общественото мнение. Последната и най-голямата грешка, за която говорим сега – "Партигейт", доведе до нарушаване на правилата, които самият той създаде и безцеремонно наложи на страната, а след това многократно отрече да ги е нарушавал. И дори сега, когато стана ясно, че ги е нарушил, Джонсън продължава да се опитва да се изплъзне. Сега обаче той вече пречи на собствената си партия. Тъй като обаче продължава да има мнозинство в парламента с повече от 70 места, само собствената му партия може да го свали.
След няколко седмици имаме местни избори в страната, които вероятно няма да са добри за консерваторите. Цената на живота се покачва, той въведе непопулярно увеличение на някои данъци, политическата му програма е мъртва, защото не изпълнява поетите обещания."
Как ще коментирате настояването на най-доверения кръг на Джонсън, че сега не е моментът за него да подаде оставка, именно заради войната в Украйна? Някои от сподвижниците му дори отиват още по-далеч, като казват, че тях не ги интересува, че премиерът нарушава закона и че трябва да бъде съден само по делата му.
"Ако трябва да съдим само по това, което на практика е свършил като лидер на партията, не може да се каже, че се представя много добре в момента. Великобритания смени министър-председателя си през Първата световна война. Стори същото и по време на Втората световна война. Великобритания се отърва от Маргтарет Тачър по време на войната в Персийския залив. Имаме доказана история на смяна на премиери по време на война. Чърчил никога нямаше да стане премиер, ако не бе войната, а се превърна в най-големия военен лидер, който тази страна някога е имала.
Джонсън се бори с всички сили да остане на Даунинг стрийт. В голяма степен той е лидер, който обича да е лидер, но не и да взема трудни решения. И сега си проличава, че той не е правилният човек за предизвикателствата, пред които сме изправени. Що се отнася до това, че нарушаването на закона няма значение, това не е така - разбира се, че има значение. "Партигейт" не е отшумял и няма признаци да отшуми. Хората са все по-недоволни от факта, че премиерът действа по такъв надменен начин, сякаш е над закона. За да работи демокрацията, лидерите трябва да се съобразяват със закона.
Борис Джонсън и министърът на финансите Риши Сунак нарушиха министерския кодекс. До момента това обикновено означаваше, че провинил се министър подава оставка. Това е принципен въпрос. Истинската загриженост за страната в момента е, че нашите лидери действат напълно безпринципно. Джонсън или ще си отиде с решение на неговата партия, вероятно през лятото, или ще има общи избори, може би по-рано от предвиденото, може би през следващата година, които торите ще загубят."
Споменахте в началото за един от аспектите на войната в Украйна - хуманитарната криза. Британското правителство и лично премиерът постоянно се изтъкват като световни лидери в оказването на помощ на Украйна, включително и по въпросите на бежанците. Но ние виждаме колко е неефективна британската система. Твърде малко украинци успяха до момента да дойдат на Острова, заради редица бюрократични пречки и правителството, не за първи път, отново бе упрекнато в лицемерие.
"Да, така е и аз мисля, че това е много справедливо обвинение. Погледнато от положителната страна, Обединеното кралство наистина зададе тона по отношение на отбранителни материали и подкрепата за украинските въоръжени сили. Лондон наистина е един от глобалните лидери в това отношение. По хуманитарния въпрос обаче отговорът е много лош.
Обединеното кралство се опитва да се справя с бежанците от цял свят по различен начин, откакто напусна ЕС. Вероятно сте видели, че има оповестен план за изпращане на търсещи убежище на Острова чак в Руанда, където да изчакват обработването на заявленията им. Това изглежда много безсърдечен ход и е просто популистка „мръвка“ за омилостивяване на дясното крило на Консервативната партия, както и на онези избиратели, които гласуваха за консерваторите през 2019 година. Това не е хуманитарен акт, дори точно обратното.
Процесът с допускането на украински бежанци на Острова е много муден. Не обезателно заради правителството като цяло, а по-скоро заради Министерството на вътрешните работи - Хоум офис, което систематично прави грешки и има много лош политически мениджмънт по отношение на бежанците вече повече от десетилетие. Сега това се вижда в нова светлина покрай украинската криза. Бавно, много бавно се наблюдава подобрение, но правителството се проваля с липсата на необходимите ресурси и приоритети. Провалът на популисткото правителство е в опита да се предлага лесно решение, но се прилага съвсем опростенческо такова. Това просто не работи."
