Само дни след започването на военните действия в Украйна семейството на Валентин и Дани Георгиеви се замислят не дали, а как да помогнат на хората, които бягат от бомбардировките и спасяват децата си.
Лариса Иванова заедно с трите си деца – на 10, 7 и 1 годинка пристига в дома на семейство Георгиеви в Шабла на 7 март. Пътуването е дълго и уморително, но тук те намират така желаното спокойствие и гостоприемство. Тръгват от Одеса без транспорт, тя, заедно с трите си деца и багаж, колкото могат да носят. Придвижват се до границата между Румъния и България при Дуранкулак, благодарение на доброволци, а там ги посреща приятел на Валентин, разказва Лариса.
За да помага в грижите за голямото семейство, на помощ от София пристига бабата на Валентин, която е с руски произход.
Макар че е от Русия, Валентина споделя, че инвазията в Украйна за нея е немислимо действие, което не може да бъде оправдано с нищо.
Великденските празници всички споделят, че са посрещнали както повелява традицията – с боядисване на яйца, с месенето на домашни козунаци, разбира се и с ходене до черквата, но онова, с което са заети мислите и сърцата им, е най-вече надеждата, че войната скоро ще свърши и разделените семейства ще могат отново да бъдат заедно и да възстановят досегашния си живот в свободна Украйна. Такива са молитвите и на отец Павел от храма в Шабла, заедно със заръката да бъдем добри и съпричастни за всички хора, изпаднали в нужда.
