След като 30 години Дания стоеше извън общата отбранителна политика в ЕС, референдум в сряда ще реши дали това изключение да отпадне след нахлуването на Русия в Украйна, предаде АФП.
Очаква се над 65% от гласоподавателите, чийто брой е около 4,3 милиона, да подкрепят отпадането на изключението, показа последно проучване на общественото мнение, публикувано в неделя.
Анализаторите обаче са по-предпазливи заради очакваната ниска избирателна активност в Дания, която често казва "не" на задълбочаване на интеграцията с ЕС, за последно през 2015 г.
Премиерът Мете Фредериксен призова датчаните да гласуват на последния телевизионен дебат в неделя.
"Вярвам от цялото си сърце, че трябва да гласуваме с "да". Във време, когато се нуждаем от битка за сигурността в Европа, ние трябва да сме по-обединени с нашите съседи", каза тя.
Дания е член на ЕС от 1973 г., но не позволи да бъдат прехвърлени повече правомощия на Брюксел през 1992 г., когато 50,7% от датчаните отхвърлиха Договора от Маастрихт – основополагащия договор на ЕС.
За влизането му в сила той трябваше да бъде ратифициран от всички страни членки. А за да бъдат убедени датчаните, Копенхаген договори серия изключения и на следващата година гласоподавателите го одобриха.
Оттогава Дания е извън единната европейска валута – еврото, което бе отхвърлено на референдум през 2000 г., както и извън общата политика на Съюза в правосъдието, вътрешните работи и отбраната.
Оставането извън общата отбранителна политика означава, че скандинавската страна, която е сред основателките на НАТО, не участва във външната политика на ЕС, когато става дума за отбрана, и не дава войници за военни мисии на съюза.
Дания е единствената страна, договорила изключение за отбраната, макар че Малта фактически също е извън тази обща политика. Копенхаген е използвал правото си на изключение 235 пъти за 29 години, сочи статистика на европейски мозъчен тръст.
Премиерът Фредериксен насрочи референдум само две седмици след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари, след като постигна споразумение с повечето партии в парламента на Дания.
Същевременно обяви и планове за увеличаване на военните разходи до 2% от БВП, в съответствие с изискванията на НАТО, до 2033 г. Тласък за подобен ход бе решението на Берлин рязко да увеличи военните разходи. Германия е най-близкият съюзник на Дания, заедно със САЩ.
Единадесет от 14-те датски партии в парламента настояха избирателите да гласуват с "да" на референдума за отпадане на изключението. Общо те имат над три четвърти от депутатите.
Две крайнодесни евроскептични партии – Датската народна партия и Новата десница, както и крайно лявата Обединена листа призоваха да се гласува с "не".
Един от основните им аргументи е, че появата на обща европейска отбрана ще стане за сметка на НАТО, която е крайъгълен камък в отбраната на Дания от създаването на организацията през 1949 г.
След като Финландия и Швеция неотдавна се отказаха от десетилетната си политика на военен неутралитет и подадоха молби за членство в НАТО, както и след референдума в Дания, трите страни изведнъж могат да се окажат едновременно в НАТО и в Европейската отбранителна политика.
Резултатите от допитването се очакват около полунощ българско време в сряда.
Гренландия и Фарьорски острови, които са автономни области на Дания и не са част от ЕС, не участват в референдума.
През декември 2015 г. датчаните казаха "не" на задълбочаване на сътрудничеството с ЕС в по полицейските въпроси и сигурността заради опасения, че могат да изгубят суверенитет по имиграцията.
