Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Евродепутати настояват за по-голяма енергийна спестовност за справяне с газовата криза

Снимка: Европейски парламент

Законодателите от енергийната комисия на Европейския парламент подкрепиха в сряда по-амбициозните цели на ЕС за пестене на енергия и разширяване на възобновяемата енергия, разглеждани като ключови за прекратяване на зависимостта на Европа от руски газ, предаде Ройтерс.

Европейските власти в Брюксел се мъчат да се подготвят за по-нататъшни съкращения на доставките на руски газ и следващата ЕК ще разкрие план за това как страните могат да се справят тази зима, ако Москва спре напълно доставките на синьото гориво.

Междувременно ЕС преговаря за по-амбициозни законодателни мерки, за да се накарат страните да заменят руския газ с чиста енергия през това десетилетие и да намалят затоплящите планетата емисии на въглероден диоксид.

Енергийната комисия на Европейския парламент подкрепи в сряда предложение за повишаване на целта на ЕС за спестяване на първична и крайна енергия с до 14,5% до 2030 година.

Евродепутатите искат далеч по-висока цел от енергийна спестовност от 9%, която Комисията първоначално предложи през миналото лято, въпреки че ЕК увеличи това ниво до 13% през май в опит да се откаже от руските горива по-бързо, след като Москва нахлу в Украйна.

"Добро за климата и лошо за Путин", заяви в "Туитър" след гласуването Нилс Фуглсанг, водещ депутат по предложението. Предложението в енергийната комисия на европарламента беше прието с голямо мнозинство от 50 гласа "за", 7 бяха "против" и 13 "въздържали се“.

Европейските депутати също така подкрепиха с голямо мнозинство целта за получаване на 45% от енергията в ЕС от възобновяеми източници до 2030 г. спрямо 22% през 2020 г. Първоначално Брюксел предложи 40%, но повиши тази цел до 45% след руската инвазия в Украйна.

Постигането на целта за енергийна спестовност ще изисква обновяване на милиони "гладни за енергия" сгради, които произвеждат една трета от емисиите на парникови газове в ЕС.

Държавите членки също така ще трябва да преодолеят дългогодишните забавяния на разрешителните, които в момента възпрепятстват нови проекти за вятърна и слънчева енергия. ЕС предложи отделен закон за ускоряване на разрешителните за възобновяеми енергийни източници, посочва Ройтерс.

Пълният състав на Европейския парламент ще гласува одобрените от енергийната комисия предложения през септември. Ако бъдат одобрени, те ще формират позицията на европарламента за преговори със страните от ЕС по окончателните закони.

Страните членки заявиха, че подкрепят първоначалните предложения на Комисията, които вече биха отбелязали по-високи амбиции в сравнение с настоящите политики на ЕС, и планират да разгледат по-амбициозните цели в предстоящите преговори.


По публикацията работи: Явор Римски

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени