Глобалните икономически перспективи остават изключително несигурни, заяви в сряда ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, като същевременно предупреди, че по-нататъшни прекъсвания на доставките на природен газ за Европа могат да причиня рецесия в редица икономики и да предизвикат глобална енергийна криза.
В блог, публикуван преди срещата на финансовите служители от Групата на 20-те големи икономики тази седмица, управляващият директор на МВФ Георгиева каза, че войната на Русия в Украйна е "помрачила значително" икономическите перспективи и Фондът е готов да понижи глобалните си икономически перспективи за 2022 и 2023 година с оглед на шоковете в цените на суровините и кризата с разходите за живот в резултат на конфликта в Украйна, както и заради растящата инфлация, политиката на повишаване на лихвите и противопандемичните Covid ограничения, налагани в Китай.
Тя очаква "тежки" икономически условия в глобален план през 2022 г. и повишен риск от рецесия през 2023 г. "2022 г. ще бъде трудна, а 2023 г вероятно ще бъде дори по-трудна", посочи шефът на МВФ.
През миналата седмица Георгиева каза пред Ройтерс, че Фондът ще намали предишната си прогноза за световен растеж от 3,6% през 2022 г. за трети път тази година и посочи, че не може да изключи навлизането в рецесия през следващата година. Новите маркопрогнози на МВФ трябва да бъдат публикувани по-късно този месец, след като през април Фондът вече ги понижи с почти един процентен пункт.
Кристалина Георгиева отбеляза, че войната причинява влошаваща се човешка трагедия, докато свързаните с нея шокове в суровинните доставки забавят растежа и повишават цените, изостряйки кризата с разходите за живот, която заплашва да доведе до крайна бедност още 71 милиона души по света.
"Държавите трябва да направят всичко по силите си, за да намалят високата инфлация, защото постоянно високата инфлация може да попречи на възстановяването и да навреди допълнително на стандарта на живот, особено на най-уязвимите“, каза тя, добавяйки, че нарастващите опасения относно доставките на храна и енергия също са увеличили рисковете от социална нестабилност.
За да се избегне по-нататъшен глад, недохранване и миграция, по-богатите страни трябва да осигурят спешна подкрепа за нуждаещите се чрез ново двустранно и многостранно финансиране, както и отмяна на скорошните ограничения върху износа на храни, каза още Кристалина Георгиева.
Повечето централни банки ще трябва да продължат да затягат решително паричните си политики, особено в страните, където инфлационните очаквания започнаха отново да нараства. Без предприемане на действия, каза шефът на МВФ, тези страни могат да се изправят пред "разрушителна инфлационна спирала по оста заплати-цени", която ще изисква по-силно затягане на паричната политика (по-силно повишаване на лихвите), което пък да нанесе още повече вреда на икономическия растежа и на заетостта.
Политиците също така трябва да са готови да използват валутни интервенции или мерки за управление на капиталовите потоци, когато външните шокове са толкова разрушителни, че не могат да бъдат поети само от гъвкавите валутни курсове, написа в своя блог Кристалина Георгиева.
Според нея държавите с високи нива на дълг трябва да намалят зависимостта от заеми в чуждестранна валута и да намалят фискалните разходи, за да намалят тежестта на все по-скъпите заеми.
Тя обаче каза, че са необходими и спешни усилия за намаляване на дълга, особено в нововъзникващите и развиващите се икономики с високи задължения в чуждестранна валута, отбелязвайки, че около 30% от страните с нововъзникващи пазари и 60% от страните с ниски доходи сега са в или близо до дългова несъстоятелност.
