На пресконференция след края на днешното заседание, на което ЕЦБ повиши лихвите с 50 базисни пункта, председателят на банка Кристин Лагард посочи, че икономическите перспективи за втората половина на тази година, а и след това, са доста "по-мрачни".
Последствията от войната на Русия в Украйна и растящата инфлация помрачиха икономическите перспективи на еврозоната, отбеляза тя.
"Неоправданата агресия на Русия към Украйна продължава да възпира растежа. Въздействието на високата инфлация и по-голямата несигурност оказват забавящ ефект върху икономиката“, каза Лагард, добавяйки, че тези фактори "значително помрачават перспективите за втората половина на 2022 г.".
Според основния сценарий на ЕЦБ еврозоната няма да бъде изправена пред рецесия тази година или през следващата година, посочи Кристин Лагард, но отново подчерта, че "хоризонтът е помрачен".
Инфлацията в еврозоната "продължава да бъде нежелано висока и се очаква да остане над нашата цел за известно време", каза още тя.
"Икономическата активност се забавя. Въздействието на високата инфлация върху покупателната способност, продължаващите ограничения на предлагането и по-голямата несигурност оказват забавящ ефект върху икономиката“, отбеляза Лагард.
Въпреки това тя също така подчерта, че "има предварителни признаци", че някои от затрудненията във веригите на доставки "отслабват".
Според Лагард се очаква инфлацията "да остане нежелано висока за известно време", тъй като световните цени на енергията ще останат високи в близко бъдеще. Тя обаче предупреди, че натискът върху цените се разпространява в повече сектори отчасти поради натиска, предизвикан от растящите енергийни цени.
Въпреки това шефът на ЕЦБ отбеляза, че "при липса на нови смущения", разходите за енергия трябва да се стабилизират и затрудненията в доставките трябва да отслабнат, подпомогнати от нормализирането на паричната политика.
Лагард отбеляза, че ЕЦБ е "много внимателна" към развитието на енергийната криза, по-специално на газовия фронт, "защото оказва влияние върху цените на електроенергията“. Тя заяви, че централната банка взема предвид последните развития, включително доставките от Русия по газопровода "Северен поток 1" и решението на Европейския съюз да намали използването на газ с 15%, тъй като те оказват влияние както върху инфлацията, така и върху растежа на еврозоната.
Кристин Лагард заяви, че пазарът на труда остава силен, със "силно търсене на работна ръка". Растежът на заплатите продължи да се увеличава постепенно през последните няколко месеца, но "все още остава като цяло ограничен", въпреки че се очаква по-бърз растеж на заплатите с течение на времето, когато икономиката се засили.
"Повечето измерители за дългосрочни инфлационни очаквания в момента са около 2%, въпреки че последните ревизии над целта на някои показатели изискват непрекъснато наблюдение“, каза още тя.
Според нея решенията на ЕЦБ за лихвените проценти на следващото заседание през септември ще се основават на икономическите данни към момента, подчертавайки, че банката е на "пътя на нормализиране" на паричната си политика.
Кристин Лагард подчерта, че одобрението на Инструмента за защита на трансмисионния механизъм (TPI), което беше единодушно подкрепено на днешното заседание на ЕЦБ, позволи на централната банка да предприеме по-агресивно увеличение на лихвения процент, отколкото беше сигнализирано по-рано.
"TPI е инструмент, който ще ни помогне да изпълним мандата си за ценова стабилност, като върнем инфлацията в средносрочен план до 2%“, подчерта Лагард.
Тя отбеляза, че Управителният съвет ще определи, въз основа на показателите за допустимост, "които ще сигнализират или не за необоснована хаотична пазарна динамика", дали дадена страна членка на еврозоната трябва да активира инструмента TPI.
Лагард обясни, че всички държави от еврозоната ще отговарят на условията за TPI, но че ще бъдат извършени "задълбочени оценки" и ще бъдат обсъдени "множество показатели", за да се определи кои икономики се нуждаят най-вече от помощта по този нов финансова инструмент.
Тя очерта четири критерия, по които дадена страна членка на еврозоната може да се възползва от новия Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI): съответствие с фискалната рамка на ЕС; липса на сериозни макроикономически дисбаланси; фискална устойчивост; стабилни и устойчиви макроикономически политики.
Програмата TPI може да се активира, за да се противопостави на неоправдана, хаотична пазарна динамика, която представлява сериозна заплаха за трансмисията на паричната политика в еврозоната. Чрез TPI ЕЦБ може да купува еврооблигации "в юрисдикции, в които се наблюдава влошаване на условията на финансиране, което не е оправдано от специфичните за държавата фундаменти".
Програмата ще се осъществява чрез покупки на дългови книжа с падеж от 1 до 10 години.
Решението на Управителния съвет за активиране на TPI ще се основава на цялостна оценка на пазара и трансмисионни индикатори, като самите покупки ще бъдат прекратени или при трайно подобрение на трансмисионната картина, или въз основа на оценка, че постоянното напрежение се дължи на фундаментите на съответната държава.
