Да станем член на клуб, в който ще поемем допълнителни разходи, не е най-доброто решение за България в момента. С влизането в еврозоната ще бъдем задължени да купуваме дългови книжа на страни като Испания, Португалия и Италия. Сега, когато все още не сме част от еврозоната, ние нямаме нито една ценна книга от тези емитенти. Това са ангажименти, които България не е готова да изпълни. Иначе, един от основните мотиви за влизането ни в еврозоната е възможността правителството да тегли по-лесно по-голям дълг, каза доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН във видео бизнес подкаста "Какво могат парите?" по DIR.BG със Стефан Кунчев
Всички пари в обръщение у нас са почти двойно обезпечени в активи в евро в БНБ. Освен това, валутният борд ограничава възможността на централната банка да финансира директно министерството на финансите. Такава спирачка не съществува в еврозоната. Валутният борд у нас е стабилен и няма причина да се твърди, че той може да бъде пробит. Това, че България в момента стои стабилно на финансовите пазари, се дължи единствено на валутния борд. Хората могат да бъдат спокойни, увери доц. Сарийски.
По-притеснително според Сарийски обаче е заявеното намерение за поемане на нов държавен дълг от 16 милиарда лева. Това значи, че финансовият министър е по-склонен да взема пари назаем от бъдещите поколения, отколкото да събира дължимото от сегашните. Според икономистът от БАН редовно се спекулира, когато става дума за събираемост на приходи от данъци.
Доц. Григор Сарийски отговори какво липсва в отчетите на финансовото министерство за приходите от данъци и как инфлацията може и да не е чак такъв проблем за влизането ни в еврозоната.