Европейската комисия предложи в сряда да се променят фискалните правила на ЕС, така че отделните правителства да договорят пътища за намаляване на дълга с продължителност, която да е свързана с реформи и инвестиции, съобщава Ройтерс и добавя, че някои членове, включително Германия, остават скептични.
Промяната, която ще се отдалечи от сегашното универсално задължение за годишни съкращения на дълга с 1/20 от дълговите нива над заложените във фискалните правила 60% от БВП, има за цел да накара правителствата да "разполагат" със свои собствени дългови планове, вместо да има външно наложени общи планове от европейските власти в Брюксел.
Но някои столици от ЕС, по-специално Берлин, се опасяват, че по-дълги и индивидуално договорени пътища за намаляване на дълга биха насърчили правителствата да отложат трудните решения почти до края на времевата рамка или дори до изтичането на управленските им мандати.
Все пак промените са необходими, тъй като нарастването на публичния дълг в страните от Европейския съюз в резултат на мерките за подкрепа на домакинствата и бизнеса по време на коронавирусната криза направи съществуващите изисквания за намаляване на дълга да изглеждат нереалистично амбициозни.
"Ние се стремим към по-проста система от фискални правила, с по-голяма ангажираност на държавата и повече свобода за намаляване на дълга, но съчетана с по-строго правоприлагане", заяви на пресконференция вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис.
Друга ключова промяна, предложена от Комисията, е фокусът върху нетните първични разходи - държавните разходи, които изключват лихвите по дълга, които могат да се наблюдават пряко през годината и са под контрола на правителството. Това би отговорило на дългогодишното оплакване на много правителства, че настоящите правила се фокусират върху структурния дефицит на страната - сложно изчисляван индикатор, който не може да се наблюдава пряко и е склонен към сериозни ревизии.
Сега идеите на Комисията ще бъдат обсъдени с правителствата на ЕС, а по-късно и с Европейския парламент с цел промяна на досегашните фискални правила на съюза преди края на следващата година.
Комисията предложи страните като правило да разполагат с четири години, за да накарат техният дълг да намалее стабилно чрез подходяща настройка на нетните първични разходи всяка година. Това би облекчило тежестта на бързото приспособяване за страни като Италия, която има публичен дълг от 148% от БВП, или Гърция със дълг от 186% спрямо БВП.
Въпреки че се очаква държавите с висок държавен дълг да положат повече усилия от тези с умерен дълг, четирите години могат да бъдат удължени до седем, ако това е оправдано от инвестиции в области, които са приоритетни за ЕС, като борбата с изменението на климата или реформи, които подобряват дълговата устойчивост.
Включването на публичните инвестиции е важен фактор за група държави, водени от Франция и Италия. Те твърдят, че изменението на климата, цифровата трансформация, демографията или повишаването на отбранителните способности след нахлуването на Русия в Украйна трябва да заслужават специално отношение.
Правителствата в ЕС обаче все още ще трябва да поддържат бюджетните дефицити под 3% от БВП и да се стремят да намалят дълга под 60% от БВП, както и според досегашните фискални правила.
Ще бъдат налагани дисциплиниращи мерки, ако се превиша тавана на дефицита или лимитите на разходите, чрез по-малки, но по-бързо налагани глоби за нарушения.
По-строгото прилагане на досегашните правила беше едно от ключовите искания на така наречения "пестелив" лагер на предимно северноевропейски страни, водени от Германия. Но източници на Ройтерс, казаха, че в Берлин все още има силен скептицизъм към идеите на Комисията.
Сред причините за това е дългогодишното недоверие между правителствата и институциите на ЕС, казаха същите източници, тъй като Комисията се възприема от някои столици като твърде снизходителна в прилагането на законите, чийто пазител е тя.
При реформата на правилата на ЕС през 2011 г. правителствата се съгласиха да направят глобите за прекомерни дефицити трудни за прекратяване, след като Комисията ги предложи. Но въпреки по-големите си правомощия, Комисията никога не е предлагала налагането на глоби, въпреки че е имала ясни случаи, когато Франция, Испания или Португалия многократно са нарушавали договорените лимити.
