В далечната 2007 година семейството ни се озова тук, в Доха. Тогава страната тепърва започваше своето бурно развитие и обещаваше да се превърне в съвременно чудо. Когато съпругът ми каза, хайде да се преместим в Катар, единственото което знаех със сигурност е, че това е мястото, от което телевизионният канал "Ал Джазира" излъчва своите понякога спорни емисии. Това, което не знаех обаче, е, че Доха ще стане наш втори дом, далеч от дома.
Странно нещо е животът. Все ще намери как да те преведе по трудните си улици и да направи изпитанията по-леки. А какво по-хубаво от приятел, с когото да споделяш трудности и радост? По онова време в Доха вече имаше група българи - основали традиционно петъчно българско кафе. Там новопристигналите намираха подкрепа и разбиране, обменяше се безценна информация и се създаваха чудесни приятелства. Тогава по едно и също време в Доха се оказахме с невероятни хора, с които вече 15 години споделяме грижи и радости.
Много нови и прекрасни хора идваха, ставаха част от семейството и си отиваха, но само от страната. В сърцата си останахме близки, макар и на хиляди километри едни от други. Сега, когато се срещаме, разговорът продължава с топлина и разбиране, сякаш вчера сме се разделили.
С усмивка си спомням си началото. Тогава магистралите в държавата бяха обикновени двулентови пътища, летището приличаше на аерогара от провинциален тип, имаше два-три мола, училищата едва-що бяха започнали да се преместват от огромните частни вили в специално построените от правителството училища от най-модерен тип.
Единственото, което остана непроменено е крайбрежната променада Корниш - пулсиращото сърце на града и основна пътна артерия.
Първата трепетна среща с Доха започва тук, веднага след магистралата от летището. Тук се провеждат парадите за националния празник, тук посрещат победителите от международни състезания. Тук в началото на декември 2010 година се събра екзалтирана, въодушевена и безкрайно щастлива пъстра интернационална маса хора. Току-що Катар беше спечелил домакинството на Световното първенство през 2022! Всеобщата еуфория увлече всички ни, това беше шанс не само за Катар, това беше обещание за всички нас. Обещание за повече работа, за повече възможности и в крайна сметка за по-добър живот. Този единствен по рода си шанс на страна от арабския свят да бъде домакин на форум от такава величина, беше и задължение към Катар да докаже, че напълно заслужава доверието на света.
Вчера, разхождайки се по притихналия от автомобилния рев булевард, отделен сега за най-голямата пешеходна фен зона, отново долових онзи еуфоричен трепет на хора от разнороден етнически и социален слой, обединени от усещането за неповторимост на момента. Потънали в старанието на последни приготовления, току поглеждат към многобройните часовници, отмерващи в обратен ред оставащите дни до началото.
12 години подготовка, 12 години в търпеливо отстояване на привилегията да е домакин, 12 години денонощно строителство, 12 години постоянни реформи, които да отговарят на все по-високите изисквания за подобряване и осигуряване на правата на чужденците, дошли да работят тук, 5 години дипломатическа изолация от съседите, 2 години пандемия… и ето, Доха е в очакване да посрещне света. От всеки ъгъл наднича усмихнатият палав талисман Ла’ееб. Името му в превод означава най-изкусен играч, способен да победи всички с уменията си. Крайбрежният вятър игриво развява знамена и транспаранти. Имената на държавите са разпръснати по дългия 7 км Корниш, изписани с големи отстояния между буквите, с елегантна препратка към красотата на арабската калиграфска традиция.
Много неща ще се случат за първи път на това първенство - за първи път страна от Близкия изток ще е домакин, за първи път първенството ще е през зимата, за първи път ще е в толкова малка страна, че ще бъде възможно в рамките на един и същи ден феновете да видят два мача, за първи път топката ще има специална сензорно свързана технология, която да осигури по-справедливи отсъждания, за първи път в историята на световно първенство за мъже ще има рефери и помощник-рефери жени. Слоганът на първенството е събрал цялата емоция: Now is all! Сега е всичко!
А всичко започва наистина само след десетина дни…
40
