Поети журналисти и писатели криминалисти отбелязаха 55 години от смъртта на поета и журналист Владимир Башев

Поети журналисти и писатели криминалисти отбелязаха с литературно четене 55 години от смъртта на поета и журналист Владимир Башев.

Творците се събраха в Литературният кабинет „Владимир Башев“, който е част от Националния литературен музей в София.

Организатори на събитието са Мариана Кирова, главен уредник в Националния литературен музей и Красимира Санкийска, също уредник в музея.

Атанас Капралов, директор на НЛМ приветства поетите в дома на Владимир Башев със спомени за поета и журналиста, чийто стих  „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ се приема като мото на публичните граждански позиции и изяви на поетите от 60-те години. Стихотворението "Размисъл" е посветено на Никола Инджов.

Свои стихотворения прочетоха Асен Сираков, Гергана Хрисчева, Атанас Капралов, Иглика Горанова, Мариана Кирова, Татяна Явашева и Боряна Желева. Боряна Желева представи и новата си стихосбирка - "Кажи дали в една прекрасна вечер".  Стихове от новата си поетични книга - "Всъщност" на издателство "Жар" прочете и Татяна Явашева. 

Гости на литературното четене бяха писателите криминалисти от клуб „Саламандър“, сред които Боряна Дукова и Тео Буковски.

Владимир Дамянов Башев е роден в София на 28 юли 1935. Завършва гимназия в родния си град (1953) и българска филология в Софийския университет (1958). Редактор (1957–1958), заместник-главен редактор (1963) на в. „Народна младеж“, главен редактор (1963) на в. „Пулс“. Литературен сътрудник (1957–1963) на в. „Работническо дело“, завеждащ отдел и заместник-главен редактор (1964–1967) на в. „Литературен фронт“. За първи път публикува стихотворение през 1950 г. във в. „Самоковска трибуна“. Един от най-изявените поети на 60-те години, автор на множество литературнокритически и публицистични статии по обществено-политически въпроси в периодичния печат. Владимир Башев е автор на седем стихосбирки - „Тревожни антени“ (1957 г.), „Преодоляване на гравитацията“ (1960 г.), „Желязно време“ (1962 г.), „Нецелунатите момичета“ (поема, 1963 г.), „Магазин за часовници“ (1964 г.), „Възраст“ (1964 г.), „Ателие“ (1967 г.), стотици стихотворения, преводи от руски и гръцки език, множество публицистични и литературни статии и есета. Той загива при катастрофа с неизяснени причини на 19 ноември 1967 г., а близките му завещават на държавата неговия дом за литературни срещи на следващите поколения поети.

Жилището на поета Владимир Башев е в структурата на Националния литературен музей от 1987 г., след като майката му Катя Башева и неговата съпруга Вера Ганчева го даряват. В него Владимир Башев живее до смъртта си през 1967 г. Музейният архив на съдържа ценни ръкописи, кореспонденция, снимки, вещи, както и личната му библиотека от близо 2500 книги.

Литературният кабинет е средище на съвременни поети, писатели, музиканти и артисти. Към него функционира и Поетично ателие „Владимир Башев“, в което участват поети-журналисти. В него се връчва националната литературна награда „Владимир Башев“^.