Турският икономически растеж отслабна рязко през третото тримесечие на настоящата година, тъй като високата инфлация и глобалното забавяне натежаха върху вътрешното и външното търсене, показват официални данни на Статистическия институт на Турция.
Брутният вътрешен продукт (БВП) се сви на сезонно и календарно коригирана база през третото тримесечие с 0,1% спрямо предходните три месеца, когато нарасна с 1,9 на сто.
Спрямо година по-рано експанзията на турската икономика се забави до 3,9% от 7,7% през второто тримесечие на 2022 г. Това е най-слабият темп на растеж след драматичното свиване на БВП с 10,4% през второто тримесечие на 2020 г. в разгара на глобалната коронавирусна пандемия. Растящата инфлация и обезценяващата се турска лира оказват влияние върху вътрешното търсене и инвестициите, докато глобалното икономически забавяне при основните търговски партньори на страната влияе негативно на външното търсене на турски стоки и услуги.
Изменение на БВП на Турция спрямо година по-рано
Разходите на домакинствата се увеличиха с по-бавно темпо от 19,9% (спрямо 22,5% през второто тримесечие), а инвестициите се свиха с 1,3%, отчитайки първо понижение от година насам и след растеж с 5% през второто тримесечие.
В същото време износът се повиши с едва 2,6% след ръст с 16,4% през предходните три месеца, докато вносът скочи с 12,2% (след повишение с 5,8% през второто тримесечие). Междувременно правителственото потребление нарасна с 8,5%, което е много повече от повишението с 2% през периода април - юни.
От началото на 2022 г. БВП на Турция нарасна с 5% спрямо година по-рано, но този растеж се дължи най-вече на силната първа половина на годината, през която икономиката се разшири с повече от 7,5 на сто. Миналата година икономиката на Турция се възстанови силно от пандемията Covid-19 и нарасна с 11,4%, което беше най-високия темп на растеж от едно десетилетие насам.
Анализаторите прогнозираха, че растежът ще се забави през второто полугодие поради низходяща тенденция във вътрешното и външното търсене, водена от забавяне в най-големите търговски партньори на Турция.
Изправена пред това икономическо забавяне, Турската централна банка поднови цикъла на намаляване на лихвите, като през периода август - ноември понижи основния лихвен процент с цели 500 базисни пункта до ниво от 9%.
Икономическата програма на президента Реджеп Ердоган през последните 14 месеца даде приоритет на икономическия растежа и на износа и имаше за цел да се справи с инфлацията чрез поддържане на хронични дефицити по текущата сметка, вместо чрез повишаване на лихвите.
Цикълът на намаляване на лихвите от миналата година, за който настояваше Ердоган, доведе в края на 2021 г. до обезценяване на турската лира с 44% спрямо щатския долара, като тя загуби още 29% от стойността си тази година, изпращайки инфлацията през октомври до 24-годишен връх от над 85%.