Цената на въглеродните емисии в Европа премина прага от 100 евро на тон за първи път, като това е важен момент за един от ключовите инструменти на ЕС за борба със замърсяването, съобщава "Файненшъл таймс".
Достигането на този ценови крайъгълен камък дава тласък на икономическата аргументация за някои зелени технологии и нанася удар по индустрията, която трябва да плаща най-голямата си сметка досега за емисии на въглероден диоксид.
Цената на квотите, търгувани в рамките на водещата система за търговия с емисии на ЕС (EU ETS - European Union Emissions Trading System), се повиши с 2% във вторник, за да достигне исторически връх от 101 евро за тон - най-високото ниво от стартирането на схемата през 2005 г. и поскъпвайки с 20% само тази година.
Възходящата ценова траектория на въглеродните емисии ще продължи, като въглеродът потенциално ще достигне 150 евро до следващата зима, според Улф Ек, главен инвестиционен директор на Northlander Commodity Advisors LLP, който залага на покачването на въглерода през последните години.
"Не съм много привърженик на магическите числа, но вярвам, че въглеродът е в дългосрочен възходящ тренд и ще продължим да виждаме нови върхове за всички времена през тази година“, каза той в телефонно интервю за Блумбърг. "Руската инвазия изнерви преди време пазара относно икономическото забавяне, водено от изключително високите цени на енергията. Сега, когато цените на енергията се нормализират, въглеродните емисии отново навлизат в дългосрочната възходяща тенденция", смята той.
Графика на цената на въглеродните емисии в Европа (в евро за тон)
Цената на въглеродните емисии в системата - основна част от стратегията за т.нар. "нетна нула" на единния блок - се е повишила петкратно през последните три години.
Въглеродните кредити са предназначени за ценообразуване на замърсяването, като компаниите в определени сектори, включително природния газ, производство на електроенергия от въглища или промишлено производство, са задължени да купуват такива кредити. Всеки кредит позволява емисиите на един тон въглерод.
Европейският съюз се ангажира да намали емисиите си с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Един от основните й инструменти за постигането на това е пазарът на въглеродни емисии, който изисква от европейската промишленост и електроцентрали да купуват разрешителни, за да покрият своите емисии на въглероден диоксид (CO2).
Правилата за ограничаване на вредните емисии обаче се затягат допълнително. Планиран основен ремонт на ETS през 2024-2027 г. ще увеличи скоростта, с която таванът на замърсяване се свива всяка година до 4,3% от сегашните 2,2%. След това така нареченият линеен редукционен фактор (LRF) ще се ускори до 4,4% от 2028 г.
В допълнение към LRF, единният блок ще намали броя на квотите с 90 милиона през 2024 г. и 27 милиона през 2026 г. Двете съкращения заедно ще доведат до спад от 62% на лимита на замърсяване до края на това десетилетие спрямо нивото от 2005 г.
Намаляващите ограничения и нарастващата цена на замърсяването са предназначени да ускорят преминаването към чисти технологии.
Именно стимулирането на зелени инвестиции е целта на схемата. Ако цената на въглеродното разрешение е по-висока от инвестиционните разходи за екологична технология, тогава компаниите ще бъдат мотивирани да изберат инвестицията.
При настоящите нива цените на CO2 осигуряват силен стимул за инвестиране в зелени технологии за намаляване на използването на изкопаеми горива, чиято цена се повиши миналата година и остава сравнително висока, каза Марк Луис, ръководител на климатичните изследвания в Andurand Capital, предаде Ройтерс.
След забавяне през по-голямата част от последното десетилетие, когато се натрупа излишък от квоти след световната финансова криза, цената на въглеродните емисии в ЕС се повиши в резултат на новоприетите правила за ценообразуване на въглеродните емисии в блока и нарастващия обществен натиск върху правителствата и бизнеса да ограничат замърсяването и да ограничи затоплянето на планетата.
Увеличеното използване на въглища по време на енергийната криза през миналата и началото на тази година също стимулира купуването на въглеродни емисии, тъй като въглищата отделят приблизително два пъти повече въглерод от газа при изгаряне.