Държавите членки на Европейския съюз и Европейският парламент постигнаха в четвъртък предварително политическо споразумение за повишаване на целевия дял на възобновяемата енергия в енергийното потреблението в ЕС до 42,5% към 2030 г. спрямо текущата цел от 32%.
Целта е обвързваща, заяви по-рано днес в Twitter Маркус Пипер, член на Европейския парламент, добавяйки, че сделката предвижда и по-бързи процеси на одобрение за вятърни и слънчеви проекти.
"Днес е добър ден за енергийния преход на Европа", отбеляза той.
Предварителното политическо споразумение, което е част от усилията на ЕС да се откаже от руската енергия възможно най-скоро и за постигане на т.нар. нетна нула до 2050 г., сега ще трябва да бъде одобрено както от Съвета на ЕС, така и от Европейския парламент, за да се превърне в закон.
"Нетната нула" се отнася до баланса между количеството парникови газове, което е произведено и количеството, което е отстранено от атмосферата. Това може да се постигне чрез комбинация от намаляване и премахване на вредните емисии.
Съгласно споразумението, постигнато днес, целта от 42,5% възобновяема енергия в общото енергийно потребление в ЕС до 2030 г. ще има и допълнително индикативно увеличение с още 2,5%, което би позволило достигането на 45%.
Всяка държава-членка на ЕС ще допринесе за тази обща цел, заяви Съветът на ЕС.
Според настоящите цели, в сила от декември 2018 г., целевото ниво в ЕС за възобновяема енергия спрямо бщото потребление на енергия до 2030 г. е 32 на сто.
Има обаче известна загриженост относно това дали ЕС може да изпълни повишените цели за възобновяеми енергийни източници. WindEurope, индустриална група, каза, че инвестициите в сектора през миналата година са били по-малко от половината от сумата през 2021 г. и най-малко от 2009 г. насам.
Според Евростат възобновяемата енергия представлява 21,8% от енергията, консумирана в ЕС през 2021 г., което е спад от 22,1% през 2020 г. Делът на енергията от възобновяеми източници, използвана в транспорта в ЕС, е 9,1% през 2021 г., което е спад от 10,3% през 2021 г. и през 2020 г.
Делът на възобновяемата енергия варира значително в отделните държави членки на ЕС. Например, Швеция е лидер с повече от 60% от енергията си, идваща от възобновяеми източници, докато Люксембург, Малта и Холандия използват малко над 10% енергия от възобновяеми източници, също според данни на Евростат.
Като част от днешното предварително споразумение, държавите членки на ЕС и Европейският парламент се договориха за по-амбициозни специфични за секторите цели в транспорта, индустрията, сградите и централното отопление и охлаждане, за да се ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници в тези сектори.
Ролята на ядрената енергия е била поставен като основен въпрос при последния кръг от преговорите, като Франция е оказала натиск в последния момент да получи известно признание за технология, която смята за почти равнопоставена на вятърната и слънчевата енергия. Франция е спечели няколко отстъпки, което позволява на нейния ключов ядрен сектор потенциално да играе роля в производството на водород, необходим за декарбонизиране на тежката промишленост, съобщава Блумбърг.
Сделката, видяна от Блумбърг, позволява на страни като Франция и Швеция да намалят с една пета целите си за зелен водород за индустриите до 2030 г., ако използват основно ядрена енергия, вместо изкопаеми горива, за производството на останалата част от техния водород и останат на пътя за постигане на общите цели в ЕС за възобновяема енергия.
Споразумението, което все още трябва да бъде официално ратифицирано от двете страни, означава, че ЕС успешно е въвел окончателните елементи от своите предложения за зелена сделка. Те варират от основен ремонт на въглеродния пазар до декарбонизиране на транспортния сектор и стимулиране на естествените въглеродни поглъщатели.
Въпросът сега е дали страните, водени от Франция, които настояваха за ядрена енергия, са доволни от компромиса. Някои се притесняват, че Германия създаде опасен прецедент за одобрение на части от зелената сделка, като забави по-ро този месец съгласието си за ефективна забрана на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г., тъй като настояваше за уверения в последната минута за т.нар. електрогорива (e-fuels).
Маркус Пипер, десноцентристкият депутат, който наблюдава преговорите от страна на Европарламента, каза, че само Швеция ще отговаря на изискванията на одобрените правила за ядрена енергия.
"Ролята на ядрената енергия е залегнала", каза от своя страна Агнес Пание-Рунаше, министър на енергийния преход на Франция и добави: "Уговорката е какво всъщност казва текстът?“.
Друга полемика е на какви видове биомаса трябва да се позволи да допринасят за целта за възобновяеми енергийни източници. Скандинавските и балтийските страни настояваха за изгаряне на дървета, за да отговарят на изискванията за субсидии. В крайна сметка преговарящите се съгласиха да ограничат подкрепата в зависимост от качеството на дървесината, но с голям брой изключения, посочва Блумбърг.
По-високата цел за чиста енергия "може да се окаже троянски кон, ако не бъде постигната чрез вятър и слънце, а чрез изгаряне на повече първична дървесна биомаса", се казва в изявление на WWF Европа.
Все още предстои да бъде одобрена наредбата за повишаване на енергийната ефективност на сградите и нисковъглеродните газове и намаляването на емисиите на метан, отбелязва Блумбърг.
