Петите парламентарни избори у нас за последните 2 години вече са в историята, а в 49-тия състав на Народното събрание място намериха шест формации – коалициите ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната" – "Демократична България", и партиите ДПС, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ".
Всяка от тях получи доверието на част от българите в чужбина, но някои разчитаха по-осезаемо именно на нея. Какви бяха изненадите, които поднесоха гласовете от чужбина, коментира специално за Радио България социологът от агенция "Галъп Интернешънъл болкан" Яница Петкова.
Фактът, че Движението за права и свободи е безспорният победител от вота на сънародниците ни зад граница, не е толкова голяма изненада, тъй като този път липсваха новопоявили се партии, които да привлекат тяхната подкрепа, смята анализаторът и допълва:
"Много често за нови формации гласуват масово именно българите зад граница. Видяхме го, когато се появиха "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната". Така че чак толкова големи изненади няма, а резултатите са в рамките на прогнозата. Но това, което тепърва ще изненадва ще са коментарите на двете първи коалиции ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" – "Демократична България" (ПП-ДБ), които, доколкото проследих, все още не са казали нищо по въпроса какво предстои оттук натам и тепърва ще разчитаме техните послания."
Устойчивият възходящ вот за "Възраждане", който наблюдаваме през последните няколко изборни цикъла, също не бива да ни изненадва, а причините за него са няколко:
"Появиха се множество условия, които позволяват на подобен тип партия, да привлече обществен интерес – пандемията, войната в Украйна. Всичко това създаде условия “Възраждане“ да формира нишова политика и поведение против системните партии, за да обере т.нар. протестен вот. Успя да обхване и чувствителни за обществото теми, привличащи интерес, които останалите партии не могат да си позволят да включат в своя дневен ред – смята социологът. – Усещането за непредставеност на голяма част от обществото ни, както и невъзможността да бъде разрешена политическата криза в страната, доведе до допълнително разочарование и до ръст на тези политически теми, които "Възраждане" успя да въведе в обществения живот."
В изборния ден екипът на Радио България проведе редица интервюта със сънародници зад граница, а желанието, което обединяваше техните мнения, беше да има стабилност и компромис между политиците, докато бъде намерен изход от политическия лабиринт. Такъв би могъл да бъде постигнат единствено чрез разговор и сериозни компромиси между парламентарно представените формации.
Доколко различен би бил един парламент, чийто състав се определя единствено от гласовете на сънародниците ни зад граница?
Въпросът е интересен, тъй като позициите на отделните политически играчи биха били доста различни – ДПС начело с 36.86%, следвана от ПП-ДБ с 26,67 %, "Възраждане" отново на трета позиция с 16,46 %. Следват ГЕРБ-СДС с 8,33 %, "Има такъв народ" с 5,15 % и "БСП за България" с едва 2,09 % подкрепа. Дори такъв парламент с доста по-изявен лидер, в сравнение с реалното разпределение на силите в новото НС, едва ли би бил особено стабилен, предположи социологът Яница Петкова и акцентира върху сигнала, който избирателите дават с вота си "Не подкрепям никого" – малко над 4 % от гласоподавателите. Профилът им показва, че сред тях има жители на големите градове, които се интересуват от политическите процеси в страната, но не виждат своето представителство в нито една от политическите партии.
"Тази подкрепа расте през последните няколко вота. От една страна тя беше стимулирана от възможността да се гласува само с машина, но на последните избори сега, когато гласувахме по избор с хартия или на машина, беше регистриран нов допълнителен ръст. Това означава, че наблюдаваме едно стратегическо гласуване в тази посока – обясни Яница Петкова. – Обикновено, когато има поляризация и две спорещи страни, голяма част от обществото, остава някъде по средата и не заема нито едната, нито другата крайност. Именно това води до ръст на гласувалите, избрали квадратчето "Не подкрепям никого". Така те изразяват своя протестен вот и недоверие в политическите партии, които не успяват да излъчат стабилна власт."
Данни на социологическата агенция "Галъп Интернешънъл болкан" в изборния ден показаха, че около ¼ от избирателите решават коя политическа сила заслужава подкрепата им, едва в последния момент. Броят на този тип "импулсивни" гласове е респектиращ – около 600 000. Според събеседничката ни, кампаниите на политическите партии са насочени преди всичко към твърдите ядра на техните избиратели.
"Оттам нататък решаващо за резултата от изборите беше, дали партиите ще успеят да мобилизират колебаещите се. В най-голяма степен техният вот отиде към "Продължаваме промяната", тъй като те нямат толкова стабилно ядро. Солидна част от подкрепата за "Възраждане" и "Има такъв народ" също се прояви по-късно. Но изводите от този резултат са, че партиите не са успели да отправят достатъчно адекватни послания към широката аудитория. Липсваше и съществен дебат по ключовите проблеми между отделните партии, така че това също повлия на решението на избирателите кого да подкрепят."
Снимки: БГНЕС, БТА, личен архив
