Управителят на централната банка на Хърватия - Борис Вуйчич отхвърли оплакванията, че въвеждането на еврото е накарало предприятията в страната да повишат значително цените си, като каза, че приемането му е повишило само с малко разходите.
Вуйчич каза в интервю за "Файненшъл таймс", че решението на страната да стане през януари 20-тия член на еврозоната е довело до по-високи цени на кафето за вкъщи и на фризьорските услуги. Той обаче отбеляза, че общите разходи за живот почти не са се променили.
"Сега можем да кажем с увереност, че въздействието на въвеждането на еврото не е значително върху цените“, подчерта Вуйчич, който добави, че то е довело до повишаване на цените най-много с 0,4 процентни пункта.
Когато други държави приемаха еврото, това често водеше до протестен вой от страна на потребителите, които твърдяха, че бизнесът го използва като извинение за повишаване на цените. Критиците в Германия измислиха думата "Teuro", за да опишат явлението използвайки немската дума teuer, която означава "скъпо", напомня финансовото издание.
Подобна е историята и в Хърватия, която се присъедини към блока в момент, когато инфлацията вече беше на двуцифрени нива.
Трябва да се има предвид, че страната също така е по-бедна от много европейски държави, като нейният брутен вътрешен продукт на глава от населението беше на 50% от средния за ЕС през 2021 г., според данни на Световната бнката, а това означава, че хората са по-изложени на по-голям риск от покачване на цените.
Графики на храмонизираната инфлация в ЕС и еврозоната
Съзнавайки риска от обществено разногласие, министърът на икономиката на страната Давор Филипович предупреди търговците на дребно "да не се опитват да измамят хърватските граждани".
През първите две седмици от използването на еврото инспектори наложиха глоби за общо 234 000 евро на компании за неоправдано увеличение на цените. Правителството също така постави таван на цените на осем основни стоки - от захар до пилешко месо, изисквайки магазините да показват цената на стоките както в куни (досегашната хърватска валута), така и в евро до края на тази година.
Централната банка проследи цените в ресторанти и кафенета чрез "уеб-скрапинг" данни от Wolt за услугата за доставка и провери промените в онлайн цените на хиляди други артикули. "Уеб скрапинг" (Web scraping) или уеб събиране на данни се използва за извличане на данни от уебсайтове. Софтуерът за "уеб скрапинг" може да осъществява директен достъп до световната мрежа чрез протокола за прехвърляне на хипертекст или уеб браузър.
Само 10 процента от цените при големите търговци на дребно са се повишили след въвеждането на еврото, докато една четвърт (25%) са се понижили, а 65% са останали непроменени, според уеб блог на служители в Хърватската централна банка и в Европейската централна банка, посочва "Файненшъл таймс".
Вуйчич, отбеляза, че някои от най-големите увеличения на цените са били във фризьорските салони, кафенетата и салоните за красота. "Там хората с право смятат, че цените са се повишили".
В същото време беше отчетено, че някои увеличения на цените през януари са били отменени няколко седмици по-късно. "Някои търгови, които увеличиха цените твърде много, откриха, че хората не искат да си купуват кафе, така че започнаха да ги намаляват".
Пазарите "все още са живи и все още работят“, добави шефът на централната банка.
Пред влизането на Хърватия в еврозоната еврото се търгуваше на ниво от 7,5 куни. Преди смяната хърватските търговци на дребно определяха повечето артикули на психологически по-атрактивни цени, като например 9,99 куни. Едно от големите притеснения беше, че след смяната тези цени ще бъдат закръглени до по-висока цена, като например 1,39 евро. Централната банка обаче установи, че само ограничен брой търговци на дребно са използвали този "ценови трик".
И все пак потребителски групи не изглеждаха убедени, като шест от тях изпълняват проект за "таен купувач" за проследяване на цените на 55 стоки и услуги след преминаването към еврото и са открили доказателства за закръгляване на цените и рязко увеличение.
Таня Попович Филипович от CEIP — една от шестте потребителски групи — каза пред "Файненшъл таймс", че много хървати имат "негативна представа" за еврото, свързвайки го с инфлацията, а резултатите от проекта "доказват, че загрижеността на гражданите относно увеличенията на цените след въвеждането на еврото като официална валута бяха оправдани".
Педикюрът и някои прически в салоните за красота, които са били проследявани от "тайни купувачи", са стрували една четвърт повече през януари, отколкото преди въвеждането на еврото, каза тя. Цената на 1 кг ориз пък се е повишила с 14% между декември и януари, докато на 1 кг картофи почти се удвои от ноември до януари, а цената на киселото мляко се повиши с една четвърт.
ЕЦБ, където Вуйчич е най-новият член на нейния Управителен съвет за определяне на лихвите, повиши лихвените си ставки безпрецедентните 3,5% от миналото лято насам, за да се опита да върне инфлацията в блока обратно до целевото ниво от 2 на сто.
Установявайки се в лагера на по-пролихвените членове на ЕЦБ, Вуйчич каза пред "Файненшъл таймс: "Предстоят още повишения на лихвите от сегашните нива. С колко обаче? Не знам. Борбата с инфлацията не е приключила".
Той каза, че преди да подкрепи евентуално прекратяване на повишаването на лихвените ставки, ще трябва да има "обрат в динамиката на основната инфлация“, което означава значително забавяне на цените, изключвайки тези на енергията и храните, които продължиха да растат през март, за да достигнат рекордните за еврозоната 5,7 на сто.
