Китай напредва с най-голямото досега увеличение на ядрения си арсенал, модернизирайки атомното възпиране с оглед на евентуални бъдещи конфликти със САЩ, казват експерти, цитирани от АФП.
Мозъчният тръст SIPRI (Стокхолмски международен институт за изследване на мира) изчислява, че Китай има около 350 ядрени бойни глави – незначителен брой в сравнение със САЩ и Русия. Но арсеналът се разраства бързо и може да достигне 1500 бойни глави до 2035 г., според оценка на Пентагона, публикувана през ноември.
"Китай изглежда вече не се задоволява само с няколкостотин ядрени оръжия, за да гарантира сигурността си", заяви пред АФП Мат Корда от Федерацията на американските учени.
След първия си ядрен опит през 1964 г. Китай се задоволяваше да поддържа сравнително скромен арсенал и твърдеше, че никога няма първи да използва ядрено оръжие в конфликт.
Но през последните години, при президента Си Цзинпин, страната започна мащабна военна модернизация, включваща и модернизиране на ядрените оръжия, за да може не само да възпира враговете, но и да контраатакува, ако възпирането се провали.
"Китай предприема най-значителното разширяване и модернизация на ядрените си сили в историята на страната", заяви пред АФП Дейвид Логан, асистент във Военноморския колеж на САЩ.
Това включва не само увеличаване на производството на бойни глави, но и подобряване на способността за доставянето им с ядрена триада - ракети, самолети и подводници.
"Промените, които се случват или са в ход, са много значителни" и "ще превърнат Китай от държава, която има ядрени ответни способности, в държава, която е третата по големина ядрена сила в света", заяви пред АФП Ерик Хегинботъм, главен научен сътрудник в Центъра за международни изследвания на Масачузетския технологичен институт.
"Така за първи път в историята големите ядрени сили ще трябва да обмислят не един потенциален ядрен конкурент, а двама, което ще има последици за ядреното планиране и стабилност навсякъде."
Китай "бързо" изгражда съоръжения за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети с общо над 300 силози, според оценка на Пентагона от миналата година.
"Най-ниското необходимо ниво"
Китай подчерта, че поддържа "ядрените си сили на най-ниското ниво, необходимо за националната сигурност".
А Си заяви в съвместно изявление с руския лидер Владимир Путин миналия месец, че ядрената война "никога не трябва да започва".
Няма публично достъпни данни, но Международната кампания за премахване на ядрените оръжия изчисли, че Китай е похарчил 11,7 милиарда долара за ядрената си програма през 2021 г. - по-малко от една трета от това, което се смята, че са похарчили САЩ.
Освен това експертите казват, че има пречки за бързото увеличение на ядрените запаси на Китай - предимно заради ограничените му средства за производство на радиоактивни материали, необходими за бойните глави.
Помощ може да дойде от Русия. Пекин и Москва обещаха да засилят ядреното сътрудничество на неотдавнашната среща на върха между Си и Путин.
Високопоставени представители на атомната енергия от Русия се съгласиха да помогнат на Китай в завършването на "бързи реактори", които могат да произведат ядрен материал с много по-бързи темпове, отколкото го изразходват.
Пекин настоява, че споразумението е за неговата гражданска ядрена програма, но експерти твърдят, че то може да се използва и за създаване на запаси от ядрени материали за бойни глави.
"Технически би било възможно Китай да увеличи значително запасите си от плутоний с новите си развойни граждански реактори, използващи гориво, доставено от Русия", каза Корда. "Въпреки това, няма публично достъпни индикации, че Китай възнамерява да направи това."
Китай има "много ограничени резерви, които биха възпрепятствали бързото натрупване", заяви пред АФП Грегъри Кулацки, ръководител на проекта за Китай в Съюза на загрижените учени.
"Според публична информация за темпото на развитие на програмата за бързи реактори... За Китай ще бъде трудно да произведе бързо плутония, от който се нуждае".
Безпокойство заради САЩ
Има много причини противниците на Китай да смятат, че ядрените му способности са по-големи от реалните, а Пентагонът в миналото ги е преувеличавал.
Но Пекин има основателна причина да увеличи способностите си.
"Китайските стратези са обезпокоени от възможността САЩ да нанесат разоръжаващ първи удар срещу ядрените сили на Пекин", каза Логан от Военноморския колеж.
"Натрупването на ядрени оръжия вероятно отчасти ще гарантира, че САЩ не могат да елиминират ядреното възпиране на Китай".
Оценката на Китай за това какво представлява надеждно ядрено възпиране също може да се промени, казват експертите, а значителни подобрения на ядрените му сили ще подсилят амбициите му - особено по отношение на самоуправляващия се Тайван или в спорното Южнокитайско море.
Пекин засили натиска върху Тайван и наскоро проведе две големи военни учения около острова - който твърди, че е негова територия, която един ден ще бъде върната.
"Основен фактор вероятно е оценката, че е необходима по-голяма ядрена сила, за да бъдат разубедени САЩ от участие в бъдещ потенциален конфликт в Тайванския проток", заяви Анкит Панда от Фонда "Карнеги" за международен мир пред АФП.
"Китай може и да вярва, че по-голяма ядрена сила ще смекчи размера на риска, който САЩ са готови да толерират в ограничен, конвенционален конфликт."
