Тя не обича да бъде наричана легенда, не се ласкае, не й необходима квалификация, която не избира да я изразява. Има кауза, а не суета, вяра, а не конформизъм….
Божана Димитрова носи словото, което не може да бъде пренебрегнато, манипулирано или изкривено. За нея радиото е един интелигентен посредник, който подсказва мислене. Или цитирайки Аристотел: "Говори, за да те видя".
Магията на радиото е именно в това, казва Божана Димитрова, че дава възможност на слушателя да усети и да прецени онзи, който стои зад микрофона.
Как се пази словото, има ли граница, която не трябва да се преминава, кога мълчим, когато трябва да говорим, какво я разочарова в новия медиен свят. Божана Димитрова в откровен разговор пред Dir.bg.
Вие сте сред създателите на програма Хоризонт в БНР и още в зората й стартирате най-слушаното предаване "Разговор с вас". То остана в ефир близо 25 години, с три милиона слушатели, рекорд ненадминат и досега, а Dir.bg отбелязва своя 25-и рожден ден, повод за разговор за журналистиката, за дълголетието и традициите, за новото й лице...
Четвърт век е добър повод и сигурно имаме много да си кажем, ако се върнем в годините, ако сравняваме с началото и с днешното лице на професията. Искам да ви поздравя, не по протокол, вие сложихте началото на дигиталната журналистика, ако не се лъжа, бяхте най-първите, с най-бързата информация, с първия коментар по събитията на деня, с поглед към света. И до сега следя първо с вас и новините, и изпреварващия ви преглед.
Легендарното петъчно радиопредаване за жалост вече не съществува, не бихте ли искали да го чуете възродено, с нови млади и ангажирани с радио каузата журналисти?
Защо за жалост, то изпълни мисията си, то постави началото на така нареченото доста по-късно обществено радио, с предимствата на живия диалог, тръгнаха на път две подвижни радиостанции из страната, отворените в студиото телефони, подсказваха нови сюжети, цяла армия от репортери и кореспонденти разплитаха проблеми, да прибавя и магията на музиката, тази радиосплав върна доверието към радиото, слушателите освен участници вече бяха съучастници в усилията ни към по-добро. Така си обяснявам наистина рекордния тримилионен интерес към петъчния следобед. И ако ме връщате към началото, то е за да отговоря положително на въпроса, че и днес и утре "Хоризонт" трябва да остане и да поддържа непрекъснато разговор с България и света. На ход са млади и талантливи журналисти, задължително е да потърсят, не просто да възраждат, да намерят с амбиция и фантазия по-нов, по-модерен, свой радиопът за общуване.
Въпреки промените в информационната среда радиото продължава да е медията, която успя да се опази от дигиталното ни време. На какво според Вас се дължи неговата устойчивост? Казвате, че радиото е медия за мислещите, за хора с въображение.
Големият Петър Увалиев е много точен, радиото е и за хората с въображение, общуваме с милионна аудитория, интелигентна, отлично информирана, критична, неподкупна, безпогрешна в оценките, не се забравят пораженията, когато я подцениш.
Казвате слово, но все по-настоятелен става страхът от посегателства към неговата свобода, повтаряна, актуална, днешна тема...
Прекъсвам ви, основателни са опасенията, много са примерите и в минали години, и с днешните доста безогледни опити, политически, корпоративни. Но мисля, че свободата на словото е най-първо състояние на духа, лично качество, двойно по-изострено, ако си избрал да си журналист. Така че двойно по-високи са задълженията да се защитаваме лично и заедно. А и как да се борим за свобода, когато често сами продаваме крепостта отвътре, когато обслужваме купените медии? Напоследък струва ми се, че прекаляваме с вайканията и оплакванията, че все някой ни затварял устата, поизносено звучи повтаряният страх, питам се и дали са полезни безбройните дискусии, дебати, конференции. От опит, позволявам си да го кажа, ако искаш, не е толкова трудно да продумаш, въпреки пресата на силните на деня, на разните министри, политици, велможи. Радиото е по-привилегировано в това отношение, можеш да кажеш всичко, което искаш, с ефектния радиоезик, богат на синоними, красноречива е неслучайната пауза, полуусмивката, загатнатата ирония, пак от опит знам колко разбираема и ценена е тя от слушателите. Така че лично и заедно можем да бъдем свободни в словото, журналистиката не е самотно занимание, талантът върви с усилията на екип от съмишленици. Винаги е имало съмнителни новини, от край време лъжата работи, не само предизборно. Според мен и тук журналистът трябва да разчита на себе си, да различи пръв, по-рано, по-бързо фалшивия звук, да надигне глас, иначе защо е в този занаят?
Тук можете да прочетете цялото интервю с Божана Димитрова
