По време на пленарно заседание на ХХХVIII Народно събрание от 27 юли 2000 година народният представител от ОДС (Обединените демократични сили) Дянко Марков прави своето скандално изказване, заради което е обвинен в антисемитизъм:
"Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано".
"Историята за начина, по който България се отнесе към еврейската общност в своите граници по време на Втората световна война, не е просто поредната история за ужаса и деградацията или, в този случай, за славата и човечността. Това е история, която разкрива взаимовръзката между големите и малките нации в модерния свят. Тя разкрива начина, по който обществените сили и силата на идеологията моделират съдбата на отделния човек и разделят народите, независимо колко различни или отдалечени могат да изглеждат те от основоположниците на тези движения и идеологии. Историята на прилагането на нацистката "еврейска политика" в България ни дава възможност да видим тази взаимовръзка между идеология и действие, между великите сили и малките, както и взаимодействието на конфронтациите в обществото", заключава американският историк Фредерик Чари в книгата си "Българските евреи и окончателното решение".
Именно Фредерик Чари цитира и журналистът Еми Барух, в студиото на "Неделя 150", където тя представя книгата си "Митът за спасението на българските евреи". Критиката ѝ обаче е насочена срещу липсата на реакция от страна на народните представители срещу изказването на Дянко Марков за "депортацията на враждебно население". В Златния фонд на Българското национално радио е съхранен запис от предаването с водещ Лили Маринкова.
"Когато анализирах данните от списъците на депортираните към лагерите на смъртта близо 12 хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорието, стигнах до един извод, по-страшен и от самата депортация. 500 от жертвите са били бебета на възраст до една година. Тези хора щяха да бъдат живи и днес", казва в интервю за "Дойче Веле" историкът доц. Спас Ташев.
Година по-късно българският Парламент гласува декларация, по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста, в която е записано:
"Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция.
Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на местната българска администрация да го спре.
Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окупираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата".
