"На 1 септември 1939 година – началото на Втората световна война – в България живееха към 50 хиляди евреи. На 9 май 1945 година – краят на Втората световна война в Европа – в България все още живееха към 50 хиляди евреи. Нито един – повтарям: нито един евреин в България не е бил унищожен като евреин, нито пък е бил изпратен на смърт извън границите на страната. Всички, които загинаха, паднаха рамо до рамо с хиляди и хиляди българи. Те умряха като български граждани. Това е исторически факт", пише Хаим Оливер в книгата си "Ние, спасените".
Хаим Давид Оливер е български писател, публицист, журналист и сценарист, който е оден в Кюстендил на 8 януари 1918 година. През 1936 година завършва френския колеж в София.Образованието му е свързано с икономика, музика и журналистика. Едновременно учи във Висшия икономически институт във Виена и композиция и пиано в същия град.
На територията на Третия Райх през 1938 година Оливер се занимава с нелегална дейност. Известно време носи жълта звезда (лата, отличителен знак пришит към дрехите на евреите, за да се различават и да бъдат контролирани на определени места). Прекарва 15 месеца в еврейски трудов лагер, а през 1942 година лежи в затвора. Оцелява през 1943 година в концлагер, а след това се включва в антифашисткото движение. След войната Хаим Оливер е кореспондент на различни вестници. Работи и в Радиото. През 1959 година завършва журналистическа школа в София. Автор е на редица творби и сценарии за филми.
Неговата малка книга с карминен цвят (излязла на български, френски, немски, английски, испански езици – 1967, 1978 година), винаги ще отгръща страници, с каквито не може да се похвали нито една друга страна в Европа, прегазена от фашизма. Винаги ще живеят в паметта на човечеството спомените за онези безкрайни редици, погълнати завинаги от крематориумите на хитлеристките концлагери – Освиенцим, Майданек, Берген-Белзен, Сабибор, Бухенвалд, Треблинка, Хелмно.
"Това са само няколко от стотиците вехи, които бележат пътя на еврейската мартирология – тия зловещи центрове за ограбването на милиони човешки същества, за експлоатирането на техния труд и за превръщането им накрая в пепел и дим. В услуга на смъртта бяха впрегнати бесилки, разстрели, газови камери, студ, глад, тифус, кучета, бактерии, опитни дисекции, средновековни инквизиции... А самата смърт пък бе превърната в добре организирана промишленост, от живите добиваща дрехи, скъпоценности, куфари, обувки, а от труповете – злато, коси, протези, кости и мазнини – за сапун..." (из "Ние, спасените")
И винаги ще е жива нашата гордост, че в тези редици няма нито един-единствен евреин от България.
Анжел Вагенщайн разказва с поклон пред Хаим Оливер и "пред всички, които не останаха безучастни към еврейската трагедия", запис 1988 година, Златен фонд на БНР:
