Надеждният изкуствен интелект може да донесе много ползи, като например по-добро здравеопазване, по-безопасен и чист транспорт, по-ефективно производство, по-евтина и устойчива енергия. Той подпомага намирането на решения за редица обществени проблеми, като използва последно поколение технологии, приложени върху широк спектър от данни, по начини, които подобряват качеството на живот на хората. В тази посока работи институтът GATE - първият център за големи данни и изкуствен интелект в Източна Европа. Създаден като съвместна инициатива между Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технологичен университет Чалмърс и Индустриални технологии Чалмърс, Швеция, той съдейства за изграждане на интелигентно общество, управлявано от данните, като използва възможностите на цифровите технологии за големи данни и изкуствен интелект и ускорява тяхното прилагане в социално значими сфери.
GATE извършва научни изследвания и създава иновации в четири приложни области – Градове на бъдещето, Цифрово здравеопазване, Умна индустрия и Интелигентно правителство.
Подпомагайки технологичното сътрудничество между правителството, индустрията и академичните среди, базирано на големи данни и изкуствен интелект, GATE е сърцето на жизнена екосистема за споделяне на данни и осигурява добавена стойност за обществото, но е и инвестиция в човешкия потенциал.
Така например, на фона на бурната полемика за риска от развитието на изкуствения интелект, в приложната област „Градове на бъдещето“ чрез възможностите на изкуствения интелектизследователите от GATE разработват т.нар. „цифров двойник“ на града и пространство за данни като допълващи се технологии и модели за иновации.
„Данните са ключ към вземането на информирани решения, ценен ресурс за иновации и развитие, и предпоставка за вземане на интелигентни решения за развитието на града. Интегрирането на публични и частни данни, както и данни на гражданите за състоянието на околната среда, мобилността, строителството, енергийна ефективност и др., е от решаващо значение за постигането на устойчиви градове“, разяснява директорът на GATE проф. Силвия Илиева. - Създаването на пространство за данни и прилагането на технологиите за създаване на цифрови двойници позволява да се анализират по иновативен начин замърсяването на въздуха, използването на енергията и природни ресурси, и предприемането на адекватни мерки за подобряване на градската инфраструктура и мобилността“
„Цифровият двойник“ реализира „сценарии какво-ако“, като например какъв би бил ефектът от замърсяването на въздуха върху заобикалящата ни среда и здравето на гражданите или как по-оптимално да се планира градската среда, за стане градът по-достъпен за гражданите и като цяло по-добро място за живеене. Той подпомага информираното вземане на решения въз основа на 3D моделиране на градската инфраструктура и резултати от анализи и симулации със средствата на гео-пространствения изкуствен интелект и термофлуидната динамика. „Високите концентрации на замърсители имат директно влияние върху човешкото здраве и стандарта на живот в градските райони. Съществуващите станции за мониторинг на атмосферния въздух обаче измерват концентрацията на замърсители в отделни изолирани точки и предоставят данни с различна честота и качество. В контекста на този проблем екипът на GATE разработва платформа за пространствено-времеви анализ на качеството на въздуха в София“, казва проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на научната група в област „Градове на бъдещето“. - Платформата предсказва качеството на въздуха в реално време, на произволно местоположение чрез използване на методи базирани на вероятностни и статистически анализи, невронни мрежи и др. Прогнозите за концентрацията на различни замърсители интегрират данни от различни сензорни станции и метеорологични данни, а резултатите от тях се визуализират по лесен за възприемане начин, за да се осигури цялостна картина за градския въздух.“
В сферата на цифровото здравеопазване GATE се фокусира върху изследвания, свързани с болестта на Алцхаймер. Целта е разработване на нови подходи за идентифициране на предклинична фаза на болестта на Алцхаймер чрез съвременни методи от машинното самообучение. Целта е по нов иновативен начин да се определи невропатологичното състояние на даден индивид, независимо от симптомите на болестта, които често се появяват след дълга безсимптомна предклинична фаза. Изследванията се основават на клинични данни, които не са обвързани с инвазивни процедури като лумбална пункция и високи разходи. Ето защо разработването на подобни изследвания, използващи алтернативни характеристики за състоянието на индивида, е от съществено значение.
GATE инициира научни разработки в нова приоритетна изследователска област, посветена на онлайн дезинформацията на Балканите, предвид че податливостта на гражданите към конспирации и дезинформация в района е сред най-лошите в Европа. Екипът разработва нови методи с изкуствен интелект за широкомащабен анализ на дезинформация, включително на български и други балкански езици. Създаден е нов регионален мултидисциплинарен алианс от изследователи, проверяващи факти, и експерти, който действа като катализатор на националните и регионалните действия срещу дезинформацията.
GATE е българският хъб на IDSA (International Data Spaces Association), който насочва и обединява националните усилия в посока използване и споделяне на данни както в бизнеса, така и в обществено значими области. Целта на хъба е да бъде движеща сила в ангажирането на бизнеса и публичните и градските администрации, както и инкубатор и акселератор, който да ускори създаването на иновациите, базирани на обмена на данни и тяхното използване на национално и регионално ниво.
