Михаил Минков бе определен за един от 25-те най-добри астрофотографи в света, след като бе отличен в конкурса Milky Way Photographer of the Year.
The Guardian, The Times и NASA само част от медиите и организациите, които споделяха и продължават да споделят неговите кадри. От 6 години насам Capture The Atlas показва най-добрите астрофотографи, подбирайки 25 изключителни снимки на небето. Мишо е в елитната селекция за 2023-а с неговата 360-градусова панорама на зимната и лятната арка на Млечния път, а от "Изотопия" успяхме да му честитим, докато е в Йордания. Хванахме го в Петра, с приятели, в очакване на пътуване и снимки в пустинята Вади Рум.
"В Петра е твърде светлинно замърсено. Тук акцент е храмът с шоуто Petra by Night, където палят красиви свещички и атмосферата е уникална. Да си в София и изведнъж идваш тук е много сюрреалистично – да попаднеш в супер свещено място. Много е комерсиално, но ако се абстрахираш от това, е много магическо и красиво", разказва Мишо.
Пътуването до Йордания е в компания, но често астрофотографията е самотно занимание. "За мен е като медитация, много обичам да снимам сам, но понякога ходя и с група приятели." А понякога Мишо ходи с децата и съпругата си, които виждаме в някои от снимките му. Тогава преживяването е голямо, като най-интересното остава зад кадър – за семейния архив от истории и приключения.
Сам или придружен, Мишо трябва добре да обмисля звездните си проекти, за да се наслаждаваме на фотографии като тази на двете арки на Млечния път.
"Целия този проект, ако мога така да го нарека, започнах да мисля месец и половина преди да го осъществя. Хрумна ми дали мога да заснема близо двете арки. Те не могат да се видят по едно и също време, тъй като са две части от едно нещо. Един път в годината, през март, могат да бъдат заснети с около 4-5 часа разлика. Първо заснех зимната, след това лятната. Двете са достатъчно ниско до хоризонта и не толкова високо, така че да минават над главата ти и да не могат да се заснемат. Градусите на самите арки трябва да бъдат сравнително ниско до хоризонта.
Реално имах 2 дни. Трябваше да намеря достатъчно отворено пространство, където да заснема тези 360 градуса. Освен че трябва да е отворено, трябва и да е тъмно и това беше язовирът "Широка поляна", който е много магично и красиво място. Късметът беше с мене, защото имах една събота и една неделя, в които можех да направя тези кадри, и те се получиха. Сумарно ми отне над 30 часа планиране, заснемане и обработка."
Докато подготвя снимките на терен, Мишо трупа познания, които го тласкат към решението да учи "Астрономия" в СУ "Св. Климент Охридски". Най-вероятно ще осъществи плана си най-късно догодина.
"За да снимаш тези обекти, трябва да имаш познание и да трупаш такова. Всъщност двете арки на Млечния път включват може би най-красивите обекти. Зимната е с Орион, лятната – с ядрото на Млечния път. Неминуемо започваш да трупаш знания, свързани с астрономията."
А когато завърши, Мишо не изключва възможността да снима всички тези обекти и в открития Космос. Засега обаче е здраво стъпил на Земята, защото погледът му към звездите разкрива случки отвъд видимото.
"За мен е много интересно да има история в кадъра, някакъв преден план, както в случая с тази панорама да е моя милост за мащаб. Да се види колко сме мънички и незначителни на фона на цялото безкрайно звездно небе над нас. Това действа много отрезвяващо, когато застанеш там, под звездния купол. Спираш да мислиш за проблемите, за които преди това си мислил, че са нерешими и много големи. Като отидеш и видиш това над главата ти и тази всепоглъщаща тишина... всъщност нещата не са толкова зле, колкото изглеждат."
Мишо признава, че има много пъти, в които пътуването, будуването и причакването на звезди не е дало търсения резултат: "невинаги това, което ми е било в главата, се реализира на терен. Има много фактори, от които завися и които не мога да контролирам, но тези грешки или пропуски са част от процеса човек да се развива в дадена област. Така че дори за момента да съм си казвал за какво съм си изгубил четири часа безсъние, те са допринесли за нещо, което след известно време ще даде своя резултат сумарно."
Астрофотографията вече дава резултат и във възпитанието на децата на Мишо: "дъщеря ми има малък фотоапарат, т. нар. "сапунерка", с която снима. Синът ми, който е на 3 години и половина, дори казва в детската градина, че "тате отива в Йордания да снима звезди", той е наясно с това и краде от време на време моя телефон или телефона на майка си и пробва да прави забавни кадри вкъщи. Неминуемо това оказва влияние в развитието им, което е страхотно."
Звездоброецът и звездоснимец Михаил мечтае да преживее в снимки Намибия и се надява това да се случи догодина. "Много ми се ходи там поради факта, че е едно от най-тъмните места в света, където може да наблюдаваш небето. Освен това Млечният път, въобще небето, изглежда по малко по-различен начин. Има обекти, които не могат да се видят в България, като Магелановите облаци, и двата – големия и малкия."
Намибия в "Изотопия" сме виждали и през очите на фотографа полуадаш на Михаил Минков – Минко Михайлов.
Той снима хората на Земята, а Мишо – звездите над тях, така че смело предлагаме обща изложба от Намибия. Мишо приема предизвикателството и признава, че често ги бъркат заради сходството в имената.
"Иначе това, което ми харесва, е да реализирам идеи, които могат да се направят и в България. Неща, които съм си записал, скицирал и рисувал, и идва моментът в някакъв период от време, в който мога да ги осъществя", казва Михаил Минков.
Цялото интервю с него чуйте в звуковия файл.
Снимки: Михаил Минков
