Германия изрази възражения срещу плановете на Брюксел да се използват замразените активи на Руската централна банка за възстановяването на Украйна, предупреждавайки, че подобен прибързан ход може да предизвика правни или финансови рискове, съобщава "Файненшъл таймс".
Европейската комисия работи върху план, който може да набере милиарди евро, като изисква от финансовите институции, държащи блокирани руски активи, да предадат част от генерираните печалби и да ги използват за възстановяването на Украйна.
Но Европейската централна банка, Берлин и някои други столици, призоваха за по-нататъшно обмисляне на идеите, изтъквайки няколко опасения.
Високопоставени представители на германското правителство казаха, че се съмняват, че планът ще спечели достатъчно подкрепа, тъй като правните рискове са твърде високи. Служител на външното министерство заяви, че Москва "ще трябва да плати за щетите, които е причинила в Украйна" и настоя, че Германия прави "всичко, което може да е законно", за да открие и замрази активите на санкционирани руски лица и компании. Но този източник на финансово издание отбеляза, че идеята за използване на руски средства за възстановяването на Украйна повдига "сложни финансови и правни въпроси".
Друг германски служител посочи, че ако ЕС вземе пари от Руската централна банка или приходите от инвестирането на средствата, това ще създаде прецедент, който може да бъде последван от други, като например исковете за репарации на Полша срещу Берлин за щети по време на Втората световна война.
Източник на "Файненшъл таймс" каза, че Марко Бушман, германският министър на правосъдието, е проучил предложенията на ЕС за изземване на активите на Руската централна банка и е заключил, че те са юридически неосъществими. Говорител на Бушман отказа коментар.
На среща с Еврокомисията миналата сряда няколко дипломати са призовали за предпазливост, като са заявили, че трябва да се отговори на важни въпроси, преди да бъде направено официално предложение, посочиха лица, запознати с дискусиите.
Откакто ЕС и неговите съюзници замразиха стотици милиарди евро активи на Руската централна банка след нахлуването в Украйна, официални лица обсъждат начини да вложат част от тези пари за възстановяване на страната.
Представители на ЕС се отказаха от идеята за директна конфискация на активите и вместо това търсят начини да приберат част от приходите в полза на Киев. Една от възможностите е депозитарите на ценни книжа да бъдат задължени да направят вноска от неочакваните печалби, генерирани, когато реинвестират постъпленията от блокираните руски активи.
Високопоставен украински служител каза пред "Файненшъл таймс", че Киев вярва, че ЕС може да набере до 3 млрд. евро годишно от активите на Руската централна банка. Той посочи, че Украйна разглежда и алтернативна схема, при която ЕК може да използва конфискувани руски активи като обезпечение, срещу което може да взема заеми, за да инвестира срещу възвръщаемост, която от своя страна да бъде предназначена за Киев.
"Предизвикателството е да се опитаме да намерим това, което е правно издържано и защитимо. По-сложно е, отколкото някой си мислеше в началото", каза дипломат от ЕС, участвал в дискусиите.
Очаква се външните министри от 27-те страни от единния блок да обсъдят въпроса на днешната среща в Люксембург, посочиха служители, участващи в планирането на срещата.
Изпълнителният вицепрезидент на Комисията Валдис Домбровскис каза, че длъжностните лица ще трябва да балансират принципа, че Русия трябва да бъде държана отговорна за щетите, които е причинила, като същевременно се зачита "правната рамка за защита на имунитета на активите на централната банка, което е това, върху което ЕЦБ размишлява".
Говорител на комисията в петък настоя, че има "цялостна подкрепа" от държавите членки по този въпрос и че решенията са възможни. Четирима представители на държави членки на съюза също заявиха, че виждат солидно мнозинство сред страните от ЕС по принцип да се използват приходите от конфискувани руски активи, като същевременно признаха, че опасения на ЕЦБ са накарали някои европейски столици да спрат да предприемат подобни действия.
"Има много ясен, широк консенсус в държавите членки, че средствата, генерирани от тези замразени активи, трябва да бъдат използвани", посочи пред финансово издание втори европейски дипломат, който обаче добави: "Има и много ясен консенсус, че не е нещо, което можем да направим въз основа на някакви политическо решение от типа - просто да вземем парите".
Кристиан Виганд, говорител на комисията, каза, че срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел в четвъртък ще даде допълнителни насоки. "Някои други въпроси трябва да бъдат допълнително изяснени и по-специално ще е необходима допълнителна координация с нашите международни партньори, а именно страните от Г-7, с оглед на изготвянето на конкретно предложение".
Длъжностни лица казаха, че предложението за насочване на активите на руската централна банка към подкрепа на Украйна е било силно подкрепено от финансовия министър на Канада Кристия Фрийланд, след като това предложение е било обсъдено по време на срещата на страните от Г-7 в Япония по-рано този месец.
Катрин Куплинскас, говорител на канадското финансово министерство, каза пред "Файненшъл таймс", че се работи "в тясно сътрудничество с нашите международни партньори и съюзници, включително тези в Европа, за да се намери нови начини да се спре престъпния режим на Путин и да се възстанови просперираща и свободна Украйна".
Канада наскоро прие законодателство, което й позволява да конфискува и преследва конфискация на активи, обект на санкции срещу Русия, като вече взе повече от 26 млн. долара от Granite Capital Holdings, който е собственост на санкционирания руски олигарх Роман Абрамович, както и самолет Антонов 124.
