„ЦСКА беше отбор на военните и всеки ден изискваха много от мен - победи, победи и победи. Една година спечелихме първенството със само една загуба и това се превърна в скандал в България, защото ЦСКА е загубил мач. Как е възможно? Загуба на мач! Отиваш в тъмницата! Три дни наказание, една седмица наказание. Не можеш да загубиш!“, върна се назцад в спомените си Христо Стоичков. Той даде обширно интервю пред испанското издание Relevo.
"Когато играх в ЦСКА, имаше много оферти за мен. Панатинайкос дойде с много пари, за да ме убеди да подпиша. В това време държавата не ни позволяваше да напуснем. Трябваше да навършим 28 години, за да отидем да играем в Малта, Кипър, Швеция и други страни, с които България имаше споразумение", продължи Камата.
"Барселона промени живота ми. Бързо реших да замина. Несъмнено Кройф ми повлия много като човек. Но като играч неизмеримо повече. Причината за това е, че първо имах привилегията треньорът да ме харесва. Сигурно е видял нещо в мен, което да го е впечатлило. С Йохан всеки ден беше предизвикателство. Но за мен беше нещо ново в сравнение с ЦСКА. Да, при загуба в ЦСКА наистина ни хвърляха в тъмницата. И Кройф ме хвърляше, но по друг, свой си начин. Той се опитваше да се възползва по всякакъв начин от всеки играч. Много пъти на тренировка той ни биеше, крещеше ни безжалостно, след това говореше пред медиите: „Този играч вече не струва, по-добре е да си тръгне“. Такива неща са се случвали дори и след като съм вкарал два гола, но съм играл зле. Но, разбира се, накрая, когато седнеш пред него и той започне да ти обяснява нещата, разбираш, че е бил прав“, разказва Стоичков, цитиран от БГНЕС.
Той се върна и до нощта, в която му бе връчен приза „Златна топка“ за най-добър футболист за 1994 година. „В момента, в който се върнахме от Париж видях Йохан щастлив, със сълзи на очите. Това наистина ме накара да осъзная какво беше той за мен: баща и учител. На следващия ден, когато се завърнахме на тренировки, той дори не ме поздрави. Дори не ме прегърна в съблекалнята. Нищо подобно. Но след заниманието ми се обади и ми каза: „Христо, аз си свърших работата, сега си е изцяло твой проблемът как и колко още ще останеш на върха“, спомня си още бившият национал на България.
„Най-лошият ми ден не само като футболист на Барселона, но и изцяло в кариерата ми, е при загубата в Шампионска лига през 1994 с 0:4 от Милан. Това беше краят на Дрийм тийма. След двубоя дори не бях ядосан“, заяви легендата.
Той даде мнението си и за моментното състояние на „блаугранас“, които се намират в едно от най-тежките си финансови състояния в историята: „Икономически съм притеснен за отбора, да. Много е трудно в момента. Клубът имаше дълг от 2 милиарда. Сега той се повиши с още 1.2 милиарда заради реновирането на стадиона. И всяка година този дълг расте.“
За Стоичков голяма част от вината е на президента Жоан Лапорта, на когото той не вярва напълно като лидер на Барселона.
„В някои неща му вярвам, а в други не. Икономически не сме в добри ръце. От футболна гледна точка отборът е готов да побеждава. Но това, което ме притеснява най-много, е икономиката. Как хората обясняват икономиката на Барселона? Хората не му вярват“, завърши по темата Стоичков.
Камата се върна и към кариерата си в националния отбор.
"Беше прекрасно. Този отбор играеше заедно от много години. Балъков, Лечков, Трифон Иванов, който игра в Бетис, да почива в мир, Костадинов... Имахме голям късмет, че това поколение израснахме заедно от много малки. С изключение на вратаря Михайлов и Сираков, които са с три-четири години по-големи от нас. Беше ни много лесно да четем един мач: кога трябва да пресираме, колко трябва да пресираме, да се връщаме назад, за да се защитаваме, да търсим контраатаки... Ние сами контролирахме играта. Но ние страдахме много като отбор. Бях един от най-младите, които влизаха в този български отбор. През 1987 г. пропуснахме възможността да играем на европейско. През 1990 г. не играхме в Италия на световното. През 1992-а загубихме три важни двубоя. Последното предизвикателство беше 94-а в Съединените щати", спомни си носителят на "Златната топка" за 1994-а.
"Провалихме се в предишните два мача - две равенства тук в София в мачове, които трябваше да спечелим. Французите също се провалиха, губейки у дома срещу Израел с 2:3. Това беше Франция на Десаи, Дешан, Блан, Папен, Кантона, Дюгари, Жинола... Страхотен отбор. Петелът започна да пее, но се озова във фурната. Победихме ги като гости в последния мач. Невероятно", каза Стоичков за паметната квалификация на "Парк де Пренс".
"Тялото има нужда от радост. Да, играхме карти. Който искаше да пуши, пушеше. Ако сте искали бира, сте я взели. Не може да се мисли за мач всяка минута от деня. Сбъркахме, разбира се, и всички бяха уплашени от това. Ходех с жена ми през цялото време, други колеги ходеха с жените си, с приятелките си. Играли карти? До басейна? Кога ядем? В три? В три часа закусваме? В три през нощта. В три през нощта закусихме. Но всеки знаеше какво трябва да направи на терена и ние също имахме качество. Трифон за мен един от най-добрите за онова време. Игра за Бетис, игра за Бургос, в Австрия, с националния отбор... Много му се наслаждавах, много ми липсва", разказа бившият ас на Барселона относно поведението на българските национали по време на Световното в САЩ.
На въпрос дали Борислав Михайлов носи перука, Изо отговоря: "Да, все още я носи, сега е малко по-голяма. Не съм говорил с него от много години, не си струва."
