През март догодина се навършват 66 години от подписването на т.нар. Римски договори – за създаване на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия. Именно те са ключовите стъпки към създаването на Европейския съюз. Подписите си под поствоенното обединение на 25 март 1957 г. първоначално слагат само шест държави – Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Франция.
През 1973 г. първото разширяване на ЕИО е факт – в нея влизат Великобритания, Дания и Ирландия, а от 1 януари 1981 г. член на общността е и съседна Гърция. Членове стават през 1986 г. Испания и Португалия. Така на 7 февруари 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, с който официално Европейската икономическа общност става Европейски съюз. Тогавашните 12 страни членки се ангажират с "нов етап от процеса на европейска интеграция – европейско гражданство, евентуално въвеждане на обща валута и обща външна политика и политика по сигурност".
В четвъртата вълна на разширяване през 1995 г. са Австрия, Финландия и Швеция.
Своето историческо и най-мащабно разширяване ЕС прави на 1 май 2004 г., когато приема 10 държави, предимно от бившия Източен блок – Естония, Латвия, Литва, Кипър, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. България и Румъния не са сметнати за готови, но в крайна сметка от 1 януари 2007 г. и те са част от ЕС.
Най-скорошното разширяване е през 2013 г. с Хърватия, която става 28-ата членка на ЕС. След референдум през 2016 г. Великобритания напуска общността и така днес Евросъюзът се състои от 27 държави.
През 1983 г. Европейският парламент решава, че знамето на Общностите трябва да бъде знамето, използвано от Съвета на Европа. През 1985 г. то е прието от всички лидери на ЕС като официална емблема на Европейските общности, които по-късно ще се превърнат в Европейски съюз.
Цели и ценности на ЕС
Една от основните цели на Европейския съюз е осигуряване на мир и благоденствие на неговите граждани. Не на последно място е и устойчивото развитие въз основа на икономически растеж. Опазване и на околната среда, научно-техническия прогрес и борба срещу социалното изключване и дискриминацията, а също и зачитане на богатото културно и езиково многообразие на ЕС.
Ключова цел е създаването на икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото.
ЕС защитава човешкото достойнство и равенството на всички граждани пред закона.
Основен принцип на ЕС е свободата на движение – на хора, стоки, услуги и пари.
Целите на ЕС са изложени в член 3 от Договора от Лисабон, наричан мини-Конституция на общността.
Химнът на Европа "Одата на радостта" , изпълнен от детския хор на БНР
Как функционира Евросъюзът?
Основните институции на ЕС са Европейският парламент, Европейската комисия, наричана изпълнителен орган на общността (виж видеото по-долу), Европейският съвет и Съветът на ЕС.
Каква е разликата между последните две институции? Европейският съвет събира държавните и правителствените ръководители на заседание на най-високо равнище.
А Съветът на ЕС събира министрите от националните правителства, които приемат закони и да координират политиките. Съветът на ЕС взема решения относно европейските закони съвместно с Европейския парламент, избори за който предстоят през юни 2024 г.
Работата на тези институции се подпомага от Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка и от Европейската сметна палата.
Миграционният наплив към Стария континент от страни от Близкия изток, Африка и Азия продължава, евроскептични настроения не липсват, включително у нас. Първата война на европейска територия от десетилетия е факт и продължава без ясен изход в краткосрочен план. А отвъд Океана предстоят избори с неизвестен за двустранните отношения резултат.
Въпреки всички тези предизвикателства ЕС продължава да е едно от най-добрите места за живот в целия свят. Притесненията, че Брекзит ще повлече крак и още страни ще напуснат съюза по примера на Великобритания започват да изчезват на фона на скорошни проучвания, които показват възход на оптимизма за бъдещето на ЕС сред европейските граждани.
Умората от разширяването отстъпва пред убеждението, че мястото на страните от Западните Балкани, Молдова и Украйна е именно в ЕС. И въпросът за бъдещото им членство все повече се превръща в "кога?", а не "дали?".
За да продължи да бъде Европейският съюз "единен в многообразието", както гласи неговото мото от 2000 г.
