Откъде идва разочарованието на голяма част от хората в България и Италия - това попитахме млади хора от двете държави, работещи и развиващи се в различни области.
Дарина Манолова е на 36 г. и работи като архитект в София. Според нея проблемът е в липсата на информираност и усещане, че сме част от ЕС.
"Не мисля, че бихме могли да говорим толкова за разочарование от българска страна по отношение на политиките на ЕС, колкото за липса на информираност и себеусещане като част от самия Европейски съюз. Според проучването 60% от интервюираните българи не следят и не са информирани за политиката на ЕС. Една от многото причини за процента информираност би могла да се дължи и на факта, че България е сред най-младите държави-членки на Европейския съюз. Само по себе си това е предпоставка за времето, необходимо на българите да натрупат опит и познания по отношение на европейските политики. От тази гледна точка е възможно тепърва да предстои засилване на интереса към избори и активно участие в политиките на ЕС. Статистиката от проучване от есента на 2023-а отбелязва увеличение в процента българи, които биха гласували - 52% спрямо 50% от 2018-а, което е положителен показател, макар и минимален. Определено обаче възстановяването на доверието в местната власт и постигане на политическа стабилност в държавата биха били една съществена първа стъпка към подобряване на отношението и ангажираността към политиките на ЕС".
Франческо Ди Бенедетто е на 34 години от град Кастелеоне, Италия. Работи като учител. За него разочарование се наблюдава при възрастните хора и при уплашените от негативните ефекти на мигрантските вълни.
"Лично аз смятам, че членството в ЕС е предимство, както от гледна точка на живота в държава-членка, така и от гледна точка на пътуването в други държави от Съюза. Според мен много от разочарованите италианци биха могли да се причислят към две категории: възрастните хора, които изпитват носталгия по политиката на ХХ век, които не виждат новите възможности и предимства от членството и които не очакват еволюционни промени в бъдещия си живот; и тези, които се чувстват ограничени и потиснати от бюрокрацията на ЕС, особено уплашени от факта, че работата, жилището, здравеопазването и парите им се отнемат в полза на мигрантите".
Европейците, независимо къде живеят и изкарват прехраната си, изпитват ежедневно влиянието на Европейския съюз върху себе си. Защо тогава е тази пропаст между хората от двете страни и европейските политики и избори?
Дарина от България: "Ежедневието и трудностите неминуемо оказват влияние върху степента на загриженост и активност в политическата сфера. На местно ниво в България последните години бяха несигурни и политически нестабилни. Италия също е белязана от многократната смяна на правителства, недоверие в политиката на местно ниво и тежкото преминаване през пандемията. За един средностатистически човек - без значение българин или италианец, активно участие и ангажираност в политиките на ЕС остава на заден план като грижа и внимание. Отново обаче е налице нуждата от информираност за функциите и политиките на ЕС, и съответно осъзнаване на важността от участие при избора на представители на страните в Европейския парламент".
Франческо от Италия: "Един от основните фактори е незаинтересоваността от политиката. Винаги се смята, че каквото и да се предложи, в крайна сметка има лична изгода и е измама спрямо жителите. Дори от информационна гледна точка кампанията става все по-малка - това вече се вижда от общинските и регионалните избори, при които печалбата би била повече от пряка, да не говорим при европейските. Със сигурност мнозинството от италианците смятат, че получените ползи и предимства са в следствие на национална политика, като не вярват на истинските европейски ползи".
Според Евробарометър не е голям интересът срeд българските гласоподаватели към предстоящия европейски вот - едва 39%. Знаем, че по принцип избирателната активност у нас е ниска, на избори за Европейски парламент - още по-ниска. Обратим ли е този процес? Какво може да мотивира българите, в частност по-младите?
Дарина от България: "Процесът е поправим и обратим. 39% по параметър интерес отговаря на 40% параметър информираност с 1% отговорили с "не знам". Т.е. колкото повече ангажираност и информираност биват създавани, толкова повече е вероятността да има растеж на интереса към гласуване. Възможностите за информационни и образователни кампании са различни и могат да бъдат съобразени и изготвени за всякакъв вид публика и възрастови групи.
Младите в България преминават през естествения процес на израстване и осъзнатост като граждани не само на България, а и на ЕС. Нормално е във възрастовата група 15+ интересът да е насочен към напълно различни неща от политика. Групата на 55+ са с най-голям процент на склонност към гласуване, което също е нормално. Въпросът е каква Европа създаваме днес и оставяме на младите и колко можем да ги подготвим за момента, когато те ще поемат по-активната си роля в продължаване или създаване на следващите политики на ЕС".
Каква Европа искаме? Отговорите от България и Италия:
Дарина: "Обединена и обединяваща, подкрепяща, прогресивна, иновативна, гъвкава и устойчива.
С разширяване на ЕС е нормално някои от механизмите на бюрократичната система, обединяваща 28 държави и с тенденцията за разрастване, да преминават през осмисляне и адаптиране спрямо нуждите на един различен мащаб на влияние и взаимодействие. Може би изборите, интересът към тях и броят на председатели в Европейския парламент са тема, която ще бъде засегната в някакъв бъдещ момент. А може би е само липсата на информираност и доверие в местните политики в отделните държави, които ще бъдат предизвикателството, с което и България и Италия ще трябва да се справят, за да има повече гражданска активност и съответно обединение около темите, политиките и развитието на Европейския съюз".
Франческо: "Нуждаем се от Европа, която да преработи предимствата, които вече предлага, но по начин, който е особено привлекателен за новите поколения, тъй като те трябва да се възползват от тези възможности, за да подобрят бъдещето си. Също така се нуждаем от Европа, която осигурява по-голяма информираност и се чува по начини, различни от новините. Само така тя може да достигне до очите и ушите на всички поколения".
Европейските избори ще се проведат от 6 до 9 юни 2024 г. Използвайте правото си на глас, за да се справим с глобалните предизвикателства, пред които сме изправени! Всеки глас е важен! Eвропа, гласувай!