"Имаше времена, в които там, където стартира центърът, имаше ограда между нас и детската градина, която ограда след известно време самите родители на децата от детската градина пожелаха да се премахне".
Това разказва пред БНР Вяра Границка, директор на "Благовещение" - център за социална рехабилитация и интеграция към "Каритас – София", университетски преподавател и арт терапевт. Професионалният ѝ опит с деца и младежи с увреждания е 23-годишен, първоначално като арт терапевт, а впоследствие и като административен ръководител. В дневния център се грижат за деца и младежи с увреждания. Най-малкото дете е на 7 години, най-големият потребител е на 52.
Основното финансиране на дневния център идва от Столичната община по делегирана държавна дейност, допълнителното идва от организацията създател – "Каритас – София".
Извън формалната, чисто материална страна на дневната грижа, тя следва да съдържа и покрива всички стандарти, налични и за останалите терапевтични, социализиращи, развиващи, подкрепящи намеси.
"Дневната грижа на всички звучи като отглеждане, тип детска градина. Това са хора, които ще пораснат – това да могат да бъдат първо за себе си пълноценни, а после и за всички останали, не се изчерпва само с това да получават грижа, но и да има как да се развива техният потенциал".
В един момент ще има регулации и "няма да има за никого място, в което не му е мястото", изтъква директорът на дневния център.
Върви стандартизация, която беше нужна. Идеята за съставяне на национална карта на услугите, която да срещне потребностите, цели да се проследи по места къде за какви възрасти е необходимо да бъдат изградени социални услуги, уточнява Вяра Границка, според която "това ще сработи". По думите ѝ има изградени доста дневни центрове и за възрастни, въпросът е дали капацитетът им отговаря на потребностите, например в столицата, както и колко са достъпни логистично.
Частният сектор сега дава голяма свобода "за лов на риба в мътна вода", докато не влезе в сила стандартизацията, чийто плюс е огромен, а чийто минус се оказва "голямото писане", отчита още директорката на дневния център.
София е облагодетелствана, защото всички са тук, казва Вяра Границка в отговор на въпрос за младите специалисти, подготовката на кадри за социални дейности и приемствеността между поколенията. В страната обаче, извън големите градове, стои много сериозно проблемът да намерят специалисти, включително такива, каквито се обучават навсякъде, като психолози например.
"А с тях е интересно да се работи, да опознават материала през тактилните анализатори. Глината е естествен природен материал. Можем да допуснем, че човек се свързва с дълбоките пластове, от които тя е произлязла. Има своята си енергия."
Работилницата за керамика е любимо място за посетителите на дневния център. Всеки предмет тук съдържа историята на сътворяването си.
"Битката" да влязат тук е голяма. Да се доберат до по-дълъг престой. Защото всичко, което тук се опитваш да правиш, не ти подсказва – не го можеш, това не е за теб. Тук всичко е достъпно. Всеки може да пипне, да изкриви, да моделира нещо и от ръцете му да излезе нещо много красиво".
"Там има много интересни модели, които първоначално на нас ни се струваха малко стряскащи. На тях самите им се поставяха условия, на които трябва да отговорят, за да могат да продължат да получават тази грижа и подкрепа. Ако ти достигнеш ниво на саморазвитие, преценено спрямо твоите способности, но трябва да положиш усилия за това, ще можеш да продължиш, тоест достижими препятствия, за да може самият човек да усети, че върви развиващо по пътя, а не е просто потребител на нещо, което му се полага", обяснява Вяра Границка от център "Благовещение".
Границка вижда възможен вариант в осредняването на двата модела, така че при нас да се получи адекватен за условията ни, защото "не може две зъбчати колела, които се въртят с различна скорост, да започнат да се превръщат в механизъм, който работи, ако не се синхронизират".
Моделите следват логиката на обществото, от което излизат, смята тя.
В Чехия като католическа страна църквата и нейната социална роля са част от държавната политика. Самите свещенослужители и монахини имат и допълнителна квалификация, било медицинска, било педагогическа.
"Там тези центрове в манастири са, или в помощни сгради и помещения на църквата. Самата държава ги подкрепя. Те с тях се договарят за своята социална политика, защото те изпълняват социалната роля на държавата. Там нещата са регламентирани в съвсем друга посока. Предполагат, че след като си служител на църквата, ти си служител на обществото, на отделния човек".
Този модел няма как да бъде пресъздаден при нас. Дори не можем да кажем – защо православната църква не прави така, уточнява Вяра Границка.
"Друга е историята, друго е развитието. Не можем да искаме или да очакваме нещо такова".
В Австрия и Германия има друг подход, споделя свои наблюдения директорът на дневния център. Парадоксално, но Вяра Границка открива в някои модели вид маргинализация заради отделеността на уязвимите групи:
"На такъв тип целеви групи се отреждат по-периферни места – селца и градчета с прекрасна природа, които са само и единствено за социални предприятия, домове, центрове за хора с увреждания. Като се замислиш, си казваш – при тях всичко е прекрасно, но те са отново в периферията, не са сред хората. Да, много хора се грижат за тях, много интересно е направено. Имат си църква, имат си ниви за обработване, фабрики, в които работят, но всичко е предназначено, отделено, направено прекрасно – съвестта е чиста, няма сегрегация".
Други примери Вяра Границка дава с практики с хора със синдром на Даун, включени в различни професии, които са подходящи за тях.
"Могат да бъдат срещнати в хотели, в услугите, и се чувстват добре, стоят добре и работят както трябва. Аз лично не съм го видяла, но съм чувала, гледала филми. Това е един хубав модел".
Биляна Енчева е завършила Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" с бакалавърска степен по философия и магистърска по детско-юношеска психология. Заминава за Франция по програмата "Еразъм" за едногодишен стаж. Първоначално започва в частно училище, в което се обучават деца, отпаднали от класическата образователна система. След приключването на стажа работи в клиниката по детска психиатрия в отдела за културна анимация и социализиране на пациентите към болницата "Питие-Салпетриер", в която Фройд е изучавал хистерията и други неврози.
"Тук имах възможност да приложа някои арт-терапевтични подходи, с които бях запозната по време на магистратурата в СУ, например работа с тематични колажи от списания. Това занимание стана много популярно сред юношите. За пациентите, чието състояние позволява това, се организираха спортни турнири и излизания извън болницата за посещения на музеи, кина, басейни и всякакви парижки забележителности. Понякога в отделението идваха актьори, танцьори, графити-артисти, за да внесат допълнително разнообразие. Имахме и посещение от футболната звезда Килиан Мбапе", разказва Биляна Енчева.
"Някои от социо-културните аниматори работят и в детско отделение за палиативни грижи. Там естеството на работата е напълно различно, тъй като пациентите са физически възпрепятствани. Достатъчно е просто да се стои до детето и да се гледа с него любимо филмче, например. В такава среда на тежко болни деца е изключително важна емоционалната подкрепа за малките пациенти и възможността да се даде на родителите време, в което те да могат да си починат".
От две години Биляна Енчева работи в целодневен държавен медико-социален център с прилагане на ABA терапия за деца от 3 до 6 години с разстройства от аутистичния спектър. Според препоръките на Висшия здравен орган на Франция (HAS) доказано най-ефективните подходи за интервенция при деца от аутистичния спектър са поведенческият (ABA), обучителният (TEACCH) и развитийният ("Denver").
При приложния поведенчески анализ (Applied Behavioral Analysis – A.B.A.) чрез научно наблюдение и водене на статистика се търси причината за неадаптивните поведения на хората с аутизъм. Тези поведения присъстват, защото дават искания резултат. Работа на специалиста е да разбере какъв е този резултат и да научи детето (или възрастния) да достига до това, което желае, по друг начин. Затова и всички от обкръжението на засегнатия от аутизъм трябва да знаят как да реагират, така че да не подхранват проблемните поведения. Много е важно да се установят изворите на мотивация на човека с аутистични проблеми. Те са ключът към моделиране на поведението му и могат да бъдат използвани, за да му помогнат да се научи да комуникира, подчертава българският специалист.
"Обучителната програма "TEACCH" (Treatment and Education of Autistic and Communication Handicapped Children) залага на структуриране на пространството и времето на детето, така че да има ясна рутина и визуални ориентири. Това се прави, защото хората с проблеми от спектъра на аутизма често не разбират обкръжаващия ги свят. За да им се помогне, се създават например графици със стандартизирани изображения (PECS) на дейностите, които предстоят през деня и седмицата. Преди това всяка картинка трябва да бъде смислово обвързана с въпросното място или занимание. Създава се индивидуална учебна програма, която да надгражда над съществуващите умения и ресурси. Целта е да се постигне възможно най-голяма самостоятелност", допълва Биляна Енчева.
При модела за ранна интервенция "Денвър" от 1 до 4 г. (Early Start Denver Model -ESDM) стремежът е да се постигне, макар и със закъснение, типичното за съответната детска възраст развитие. Петте принципа на "Денвър" са: фокус върху междуличностните отношения; развиване на способността за учене чрез имитация; развиване на вербална и невербална комуникация; фокус върху когнитивния аспект на играта; изграждане на партньорство с родителите и ангажирането им в работата с детето.
Резултатът от съвместното прилагане на трите подхода е значително подобрение на интелектуалното развитие, на способността за комуникация и на речта при 50% от децата (следени в продължение на 4 години), сочат данни от 2011 г. Въз основа на тях държавата поема разходите по приобщаващото образование и дневните центрове, които прилагат този начин на работа.
Във Франция съществуват т.нар. държавни медико-социални центрове - услуга за специално образование и грижи в дома, която е изцяло финансирана от здравната каса. Мултидисциплинарни екипи развиват автономността на детето и му оказват подкрепа в учебна и домашна среда. В това са включени медицински и парамедикални грижи, психо-социална помощ и създаване на различни видове адаптации в зависимост от увреждането. Понякога възпитател от дневния център придружава детето в училище. Специалистът помага за интеграцията, като работи в партньорство с учителите. Правят се и домашни посещения, за да се установят нуждите на семейството, казва още Биляна Енчева.
"В тези центрове с децата работят медици, социални работници, психолози, рехабилитатори, логопеди, психомоторни специалисти, ерготерапевти, специални педагози и специализирани възпитатели".
На какво могат да разчитат семействата, които отглеждат дете със специални потребности във Франция?
Когато се установи, че едно дете е носител на някакъв вид увреждане, родителите съставят досие, което се предава на регионалната служба за хора с увреждания. Семейството получава помощи докато детето навърши 20 години, като на всеки две години се прави реоценка на ситуацията. Базовата стойност на тези помощи e 142,70 € и с различните добавки може да достигне 1830,75 €.
"За да се определи колко да получава семейството се вземат предвид много фактори: тежестта на увреждането (има 6 степени); дали е нужно да се наеме специализиран помощник; дали родителят е принуден, поради грижите за детето, да мине на 80% работно време, половин работно време или напълно да прекрати работна дейност; дали въпросното увреждане налага допълнителни разходи (отделно от специализирания помощник) и не на последно място - има добавка за самотен родител. Засегнатите семейства имат и привилегия за получаване на социално жилище, което да отговаря на специалните им нужди. Разходите по транспорта на детето до училище или до дневен център също се поемат от държавата, в случай че не е в състояние да ползва градски транспорт. Ако родителите използват собствено превозно средство, получават нужната за целта сума за гориво. Ако детето посещава дневен център (медико-социален), превозът е осигурен от съответното учреждение. За тази услуга са предоставени както обикновени коли, така и линейки. За да получат въпросните помощи, родителите и детето не е нужно да имат френско гражданство. Достатъчен е документ за постоянно пребиваване в страната".
Има ли във Франция приобщаващо образование от типа, в който съществува у нас? Как образователната система осигурява на тези деца достойно място за развитие? Къде е поставен фокусът?
Във Франция към днешна дата в училищата и детските градини работят 132 000 придружители на деца с увреждания, изтъква Биляна Енчева.
"Планира се идната година да се наемат още 6500. Учебната система поема разходите за тази услуга. Това е най-разпространената и достъпна стратегия за приобщаващо образование. Съществуват и други опции. Т. нар. класове "ULIS" (Локализирани звена за училищна интеграция) са спонсорирани от здравната каса. Те се помещават в обикновените училища. Децата с увреждания прекарват учебния ден между специализираната класна стая и обикновените класове".
Видовете звена (ULIS) биват специализирани: за нарушения на когнитивните и умствените функции; за специфични езикови и обучителни нарушения; за первазивни разстройства на развитието (включително аутизъм); за нарушения на двигателната функция; за нарушения на слуховата функция; за нарушения на зрителната функция; за смесен тип увреждания или инвалидизиращи заболявания.
"Отделно има и класове за авторегулация. Този вид приобщаващо образование предполага, че детето прекарва повечето време в обикновения клас, но когато има нужда, може да се възползва от специално помещение, в което има специалисти, които да му помогнат за емоционалната регулация, за концентрацията и т.н."
Приобщаващо образование има и за децата от предучилищна възраст. Стремежът на медико-социалния център, в който Биляна Енчева работи, е именно да развива когнитивните и поведенчески възможности и автономността на деца с разстройства от аутистичния спектър, така че да е възможно в бъдеще да продължат в детска градина или в начално училище.
"Времето за интеграция в обикновените класове е гъвкаво и се адаптира според възможностите на всяко дете. То бива придружавано от специалист от нашия екип, който спомага за учебния процес, създава материали, с които да адаптира задачите и да ги направи разбираеми за детето. Работим в тясно сътрудничество с персонала на началното училище и детската градина, с които делим една сграда. Смея да кажа, че сме много добре приети в обикновените класове и дори когато някое от нашите деца с проблеми създава хаотична атмосфера и пречи на работата, учителите знаят как да реагират, така че да не го стигматизират", коментира тя.
"Време за интеграция са и междучасията, когато всички са заедно на двора. Тогава често се стремим да организираме колективни игри, в които да включим и децата с увреждания. Част от приобщаващия процес е и това да отговаряме на всички питания, които другите ученици имат относно аутизма. Те често не разбират поведението на различните деца. По тази причина в началото на учебната година специализираната учителка минава през всички класове и изнася кратък урок за това как трябва да се отнасяме към различните деца. Важно е да се добави, че това е все още разрастваща се практика и няма достатъчно места за всички нуждаещи се деца в тези центрове. Нещата обаче се развиват бързо и непрекъснато се създават нови структури за интеграция. Наскоро френското правителство отпусна допълнителни средства за ранна диагностика на аутизъм. Има сериозна държавна политика в тази посока".
"Намирам Франция за много толерантна и включваща държава, с много щедра социална политика към хората в неравностойно положение, особено когато те са деца. По улиците и в метрото непрекъснато могат да бъдат видени незрящи хора, които се придвижват самостоятелно, а в автобусите често има хора в инвалидни колички (всички автобуси са екипирани с рампа). Голяма верига френски супермаркети спира музиката и намалява осветленията по 2 часа на ден, за да насърчи хората със сензорни проблеми да пазаруват".
Тъжно е, че в България хора с увреждания сякаш не съществуват, споделя Биляна Енчева, която иска да натрупа професионален опит в чужбина, след което да продължи работата си в България.
Снимки в публикацията: Яна Боянова, Биляна Енчева, ЦСОП "Едуард Сеген", ЕПА/БГНЕС