От 1979 г. гражданите на страните членки на ЕС биват призовавани на всеки 5 години да дадат гласа си на избори за Европейски парламент.
Тази година евроизборите ще се проведат през периода от 6 до 9 юни 2024 г. Всяко лице на възраст 18 или над 18 години може да гласува, при условие че е пребивавало в България или в друга страна от ЕС в продължение на най-малко три месеца преди изборите.
Партиите и коалициите за участие в изборите стават известни не по-рано от 45 дни преди изборния ден, когато са официално регистрирани от Централната избирателна комисия.
Във вота си съперничат национални политически партии, но когато техните кандидати станат част от Европарламента, повечето избират да се включат в наднационални политически групи. Повечето национални партии са свързани с определена европейска политическа партия.
Кои са основните паневропейски играчи?
Най-голяма в настоящия мандат на ЕП е групата на Европейската народна партия. Определя се като дясноцентристка, християндемократическа, тя е и най-старата група. Част от нея са и българските депутати от ГЕРБ-СДС и от ДСБ. Разполага със 178 от общо 705 евродепутати. Член на ЕНП е и "България на гражданите", която няма представители в ЕП.
На второ място към днешна дата е групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСДЕ) със 141 депутати. В нея влизат петимата депутати, издигнати от БСП на последния евровот. Един от тях вече бивш член на партията. На европейско ниво Партията на европейските социалисти (ПЕС), чиято група в ЕП е ПАСДЕ, дълго време бе оглавявана от друг български евродепутат - Сергей Станишев. Наричат лявоцентристката група в ЕП и просто Социалисти и демократи (S&D).
Традиционно през последните години трета по големина политическа сила са либералите в лицето на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите в Европа). Съпредседател на партия АЛДЕ е българският евродепутат Илхан Кючюк (ДПС), а групата ѝ в Европарламента от този мандат на институцията се нарича "Обнови Европа" и се състои от 101 депутати. Засега единствената българска партия в АЛДЕ е ДПС.
Към момента четвърта по сила група в Европейския парламент е тази на Зелените/Европейски свободен алианс. Създадена след евроизборите през 1999 г., тя включва предимно зелени, но и регионални политически партии. Има евродепутати и от Пиратската партия на Германия и на Чехия. В сравнение с изборите през 2014 г. на последния вот Зелени/ЕСА увеличават с 20 евродепутатите си до 72-ма.
Само с 4-ма депутати е по-малка групата на партията на Европейските консерватори и реформисти. Гръбнак на едноименната група са представителите на доскоро управлявалата в Полша партия "Право и справедливост". Част от групата са и двама български евродепутати от ВМРО - Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.
От този мандат на Европарламента води началото си и групата от 59 десни и крайнодесни популисти и евроскептици "Идентичност и демокрация". Основните играчи там са италианската "Лига", френският "Национален сбор" и "Алтернатива за Германия".
Най-малката група е тази на Партията на Европейската левица. От януари 2021 г. тя се казва Група на левицата в ЕП – GUE/NGL. Нейните 37 депутати са от крайнолеви и комунистически политически формации.
Европарламентът има и независими членове, които на практика са повече от крайнолевите – 50. Най-много от тях са от "Фидес", управляващата партия в Унгария, и от италианската партия "Пет звезди", която по-рано бе част от кабинета в Рим.
Минималният брой членове за образуване на политическа група е 23, като трябва да са представени най-малко 1/4 от държавите членки. Всеки член на ЕП може да членува само в една политическа група, гласят правилата на институцията.
Очакват ли ни изненади на евровота?
"Този път крайнодясната заплаха е истинска", настоя миналата седмица изданието "Политико", явно имайки предвид, че преди избори традиционно се алармира за възход на крайнодесни евроскептици и популисти.
"Ще видим реално значим завой надясно", прогнозира Саймън Хикс, професор по сравнителни политики в Европейския университетски институт по повод изборите през юни, когато 400 млн. души в целия Европейски съюз могат да гласуват за 720 представители в Брюксел.
Именно "Остър завой надясно" е озаглавено наскоро публикувано проучване Европейския център за външни отношения (ECFR), съавтор на което е Хикс.
Според сметките на експертите крайнодясната "Идентичност и демокрация" ще се превърне в трета сила в Европарламента на фона на успехи на местно ниво на десни популисти в Италия и Нидерландия.
Според италиански медии евродепутатите на от "Фидес" ще влязат в групата на Консерваторите и реформистите и ако тя се обедини с "Идентичност и демокрация" евентуално може да станат най-голямата политическа група в Европейския парламент.
Едно от опасенията на авторите на проучването е, че ще се увеличи броят на евродепутатите, които симпатизират на Русия.
Първоначалната прогноза сочеше следното разпределение на български евродепутати – ГЕРБ - 5, ПП-ДБ - 3, "Възраждане" - 3, ДПС - 2, БСП - 2, "Има такъв народ" - 1 и "Левицата!" - 1.
След публикуването на текста обаче авторите обръщат внимание, че според националното ни законодателство таванът за влизане в ЕП е 5,88%. Т.е. разпределението на местата по този модел между партиите не е коректно – ИТН с 5,6 на сто са на ръба, а "Левицата!" с 2,5% остава извън списъка на формации с евентуален представител в Европарламента.