По последни данни човек прекарва поне по осем часа на ден в социалните мрежи, изложен на различни видове информация и е все по-трудно да отсее кое е вярно и кое – истина. Темата за климатичните промени не прави изключение. Често в медийното пространство може да се открият твърдения, които са в разрез с научните данни или които наред с научни факти цитират недостоверни източници. „Тъжното е, че медии, които до сега са били източник на вярна информация и на диалог, те стават жертва на платени постове, на алгоритми, на по-консервативни групи и в крайна сметка, ние като потребители сме въвлечени и не знаем кое е истина и неистина“, потвърди за Радио Благоевград Елица Станева Бритън, психолог и част от авторския екип на платформата Климатека.
Според проучване от 2021 година на Евробарометър на тема „Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите“, 57% от българите открито споделят, че нямат нужда да се информират за последните научни новини. Липсата на подобна заинтересованост и липсата на достоверна информация правят хората по-податливи на екстремни виждания и конспиративно мислене. „На индивидуално ниво човек се затваря в своя така наречен балон от омраза, или несигурност“, сподели още психологът и посочи, че проблемът е и социален, „защото социалните мрежи фаворизират дадени движения, които вместо да сплотяват хората, създават условия за безредици и за разделяне на обществото“. Ето защо нуждата от критично мислене и образование по отношение на климатичните промени е належаща, за да спре разпространението на дезинформация и подкопаването на доверието в науката.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл:
