Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"За директора на "Пирогов" ще кажа, че за мен няма такава позиция, която да си заслужава такова уронване на личния престиж", коментира случая "Даная" доц. Тонев

Доц. Антон Тонев: Дигитален профилактичен календар и е-направление от пациента

Съветник на министъра на здравеопазването и хирург - онколог е гост в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата"

Доц. Антон Тонев
Снимка: Ани Петрова

🔺 ДСБ ли ще предложи нов министър на здравеопазването?

🔺 Защо се политизира случаят "Пирогов" и "Даная"?

🔺 Какво постигна и какво не постигна Министерство на здравеопазването до ротацията на 6 март?

🔺 Какво се предвижда по ПВУ в здравеопазването у нас? 

🔺 Защо "буксува" Националната детска болница?

🔺 Дигитални новости и бонуси при профилактичните прегледи.

🔺 Ще можем ли сами да си пускаме направление

🔺 Стимули и бонуси за пациенти и лекари във връзка с профилактиката.

Това е темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" , продължение на епизодите за профилактиката в ИБМП и СИМП.

Профилактичните прегледи през 2024 г.

Здравеопазването – издига ли се или потъва?

Слушайте епизода тук:

Гост в епизода е:

🔺 Доц. Антон Тонев - съветник на министъра на здравеопазването и специалист хирург-онколог

Доц. Антон Тонев

Кой ще е новият министър на здравеопазването? 

"При формирането на сглобката сегашният министър на здравеопазването проф. Христо Хинков беше предложен от квотата на "Демократи за Силна България", очакваме в момента те отново да поемат отговорност, но както виждате има известно медийно затъмнение тези процеси да бъдат завършени в цялост, след което да бъдат представени пред обществото. "Продължаваме Промяната" с уважение признава правото на ДСБ първо да отговорят на въпроса ще продължат ли своята отговорност към Министерство на здравеопазването, след което ще се проведат разговори. Кадровият състав на т.нар. втори ешалон - заместник - министри пък зависи от диалога между премиер и новия министър на здравеопазването."

Това каза за БНР доц. Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков, в интервю от 7 февруари 2024 г. 

По думите му в динамиката на политическите събития, лидерите на политически партии предлагат на преден план по-скоро да станат ясни визиите и каузите, а едва тогава да се коментират конкретни назначения, включително и в здравеопазването. 

Христо Хинков: Решението ми да не остана след ротацията е твърдо

По думите на доц. Тонев върху проф. Хинков не е имало толкова голям обществен натиск, за да обяви, че ще напусне поста след ротацията. Може би някои политици и политически сили са желаели той да бъде сменен или пък са искали да съгласува повече политиките си с тях, но неговият публично оповестен предварителен отказ би могъл да се случи и малко по-късно, добави доц. Тонев.

"Но той е достатъчно съзнателен човек и е взел за себе си правилното решение", подчерта още доц. Тонев. 

Доц. Тонев коментира и неприключилите проверки в болница "Пирогов":

Прокуратурата се зае със случая "Даная"

Шефове в "Пирогов" решават дали да подадат оставки


"Въпросът за директорството на Пирогов силно се политизира, извън рамките на фактите, такива каквито все още се изчакват от различни институции. Има заведени преписки в Прокуратурата по одитния доклад, а по медиите се появи информация, че адвокат Марковски ще представлява ръководния екип на Пирогов, има факти, които трябва да излязат и аз ще ги коментирам тогава. 

Случаят "Даная" и поисканата оставка на директора на "Пирогов" д-р Валентин Димитров:

На въпрос дали смята, че може да има подправени данни в одитните доклади от две проверки от Изпълнителната агенция "Медицински надзор" за случая "Даная" в "Пирогов", доц. Тонев заяви:

"Вярвам по правило в институциите в България, имал съм възможност да проверя част от цифрите и за мен няма нужда от допълнително събиране на факти. Трябва и правораздавателните институции да преценят има или няма казус, който да бъде разглеждан по съответните членове на АПК или НПК. 

Имайте предвид, че има издадена заповед за уволнение на д-р Валентин Димитров, която е връчена по надлежния ред, обжалвана и върната от съда - съдът смята, че няма причини тя да бъде жалена, тъй като д-р Димитров не е страна, вследствие на което той е дал домашен адрес в Стара Загора, въпреки че работи и пребивава в София. 

И в момента се намираме в един правен казус - не мога да разбера, аз на негово място бих взел друго решение, тъй като нито един пост в държавата не си заслужава такова уронване на личния престиж, за сметка на личните действия, коментира доц. Тонев. 

"По смисъла на правото г-н Димитров е легитимен директор в момента и може да подписва документи, но за мен лично няма такава позиция, за която да мина през всичко, за да я запазя, но това е лично мое мнение. Г-н Димитров ще загуби директорското място след ефективна регистрация в Търговския регистър на следващия колега, който фигурира всъщност в заповедта на министъра на здравеопазването, каза още доц. Тонев. 


Какво се свърши в Министерство на здравеопазването за тези 9 месеца? 

"В тези 9 месеца в Министерството на здравеопазването се наблюдаваше един висок боен дух. За съжаление малка част от нещата, които си бяхме поставили за цел, успяха да се реализират напълно. Те са в процес на развитие. Първият медицински хеликоптер е вече факт, благодарение на МЗ и Министерството на транспорта, водят се разговори за допълнителни машини, които да бъдат в резерв, каза доц. Тонев. 

На въпрос дали конкретно новият хеликоптер ще може да се ползва за донорски ситуации, в които се налага да се превози по-голям екип от специалисти, посочи, че хеликоптерът ще се използа за такъв тип ситуации. А защо този хеликоптер няма лебедка, каза, че следващите три хеликоптера ще бъдат с лебедки и ще бъдат използвани за планинско спасяване. 

"Истината е, че целта, която си поставихме беше да имаме първи хеликоптер, който да се използва за животозастрашаващи ситуации, основно за травматизъм по пътищата и спешни състояния в региони, в които няма високоспециалзирана помощ. Този хеликоптер покрива изцяло тази първа част от задачата, допълни доц. Тонев. 

"Като цяло се свърши много работа по проектите по Плана за устойчивост и възстановяване. Заложени са създаването на 10 Центъра за модерно лечение на инсулта. В момента този проект е представен пред Европейската комисия за финални одобрения, като част от договорите по ПВУ, като одобрението е не за финансиране, а дали проектът е правилно заложен и в момента, в който получи одобрение, ние можем веднага да възлагаме обществените поръчки за изпълнението на този проект. Самото финансиране, което е заложено по този проект мисля, че за около 150 млн.евро.

По ПВУ сме заложили и финансирането на достатъчен брой педиатрични отделения, също има компонент по ПВУ, чрез който болници и отделения за лечение на злокачествени заболявания да подновят апаратурата си, за закупуване на модерна апаратура за лъчелечение и при деца. При индикативната процедура, когато е бил отворен проекта са кандидатствали 20 болници. 
За създаването на Протонен център имаме уверението на действащ премиер, че това е задача от национално значение и той ще направи всичко възможно тя да намери място в целите на държавния бюджет. За тази година има заделена малка сума за предпроектни изчисления и фиксиране на място, може би в следващия бюджет - 2025 г. ние ще видим 1/3 или 1/4 от необходимата сума, защото един такъв проект отнема 5 години. Това до тук бяха успехите на този екип в МЗ, съобщи още доц. Тонев. 

Какво не успя да свърши МЗ до сега?

"Това, което не успяхме е да променим изцяло нормативната уредба и инфраструктурата на лечебните заведения, така че те да станат притегателно място за млади лекари и медицински сестри. Основният проблем, който сякаш ние не успяваме да обясним на обществото - едно готово и работещо решение - как ще задържим младите медицински кадри у нас. На нас много ни се иска да говорим на една сестра колко легла, колко пациенти се падат. Серия от анкети сред новозавършващи или новопостъпили медицински сестри и лекари показват, че за лекарите са важни условията за работа и възможностите за кариерно израстване, а при сестрите - по-добри условия на работа и ние трябва да помислим доколко нашите лечебни заведения и здравна система отговорят на съвременните изисквания, посочи доц. Тонев.

 

Защо "буксува" изграждането на Национална детска болница?

"НДБ е един проект, който изисква внимателно планиране. Истината е, че проектираме болница от кота нула, все още има отворени въпроси за това какво място ще има НДБ в самата ни здравна система по отношение на регулация, по отношение на управление, по отношение на договори с НЗОК, дали ще бъде ведомствена болница, дали ще бъде университетска болница, всъщност самото изграждане на сграда и оборудване с апаратура е един процес, който ще премине, но стоят много други важни въпроси като това какво ще се случи с останалите педиатрични структури, които са в рамките на 50 -100 км. от София - те ще бъдат закрити, ще бъдат прелети, ще бъдат подкрепени?

 Това са въпроси, които ще имат отражение в цялата здравна система на София и София област по отношение на Педиатрията и там се налага да бъде приета специална Стратегия как ще се развива педиатрията след образуването на Национална детска болница, изтъкна доц. Антон Тонев. 

"Тя ще стане притегателна и за лекари и за пациенти, като лекар ви го казвам - всяко струпване на пациенти на едно място е "нож с две остриета". Хората, които не влязат в това заведение могат да се чувстват, че не са получили най-добрата услуга, второ - ако всички деца в България се лекуват на едно място - това ще доведе до логистични и пространствени проблеми, допълни той. По думите му със сигурност ще има нужда от индексация на сумата от 100 млн. лв. която беше заделена за строеж на детска болница. По-голямата част от тях стоят, а ОС се е заел с придвижването на документи, като все още има терени, които не са отчуждени. 

Диференцирано заплащане за профилактични прегледи 

"Първата стъпка е ние да можем да разкажем историята за това, как ако можем да контролираме нашето здраве, ще живеем по-дълго. И въпреки, че трябва да има здравна система, която да ни предложи здравни услуги, всичко започва от личното ни решение да бъдем здрави!

Профилактика е здравни изследвания, които си правим, когато сме здрави. В последните две години ние разгледахме цялата холистична система на профилактични изследвания и ние започнахме да слагаме стимули и да разработваме система, в която всеки да има нужда да прави профилактика. 

По отношение на общопрактикуващите лекари се въведе т.нар. система за диференцирано заплащане на профилактичните прегледи. Колко повече такива прегледи направиш, толкова повече цената на всеки един преглед е по-висока, това не се случи през 2022 и 2023 г. защото не беше заделен бюджет.

Но сега за 2024 г. има бюджет и това ще първата година, в която ще можем да отчетем реалните профилактични изследвания за една календарна година. Сумата за личните лекари не мога да я съобщя, но сумите са такива, че според личните лекари са стимулиращи при постигане на добри резултати и те приветстват тази система. Имаме достатъчно средства и стимули те да бъдат проповядвани на пациентите, поясни доц. Тонев.

По повод неусвоените 70 млн. лв. средата от профилактични прегледи за 2023 г. доц. Тонев каза, че те са били използвани за изплащане на по-високите разходи в болничната помощ в края на годината - ток, вода, парно -  заради инфлационните процеси.


Дигиталните новости и бонуси при профилактичните прегледи през пациентското досие

"Това е модул в нашето електронно пациентско досие, който ние сваляме като приложение на телефоните си. Защото съвсем скоро, може би от средата на годината, електронното здравно досие ще започне да ни изпраща напомнящи съобщения за посещение при общопрактикуващия си лекар. За първоначалното инсталиране на този модул ще ни е необходим електронен подпис, но в момента се разработват и алтернативни системи от Информационно обслужване, които да направят по-лесни за използване всички тези електронни приложения. 

Ползата на това електронно приложение ще бъде първо да получаваме навременна информация какво можем да ползваме в конкретната календарна година като пациент, като първите съобщения ще водят задължително към посещение при лекар. 

Но с развитие на системата, ние сме поставили въпроса пред личните лекари и те разсъждават, очакваме тяхната обратна връзка, за известна автоматизация на този процес. В момента единствено личните лекари могат да ни издадат направление за профилактичен преглед. Когато отидем и то често в работно време, пред вратите на личния си лекар, често има опашка и то от болни пациенти и деца. И така хората се отказват от профилактичните си прегледи...

Затова обсъждаме една идея, че след преминаване един или два пъти през кабинета на личния лекар и те са оценили цялостния ни риск, с тяхно разрешение ние да получаваме автоматични направления за определени профилактични прегледи, а те да получават резултатите от тях. Ние да можем сами през телефона си да създаваме своето електронно направление, за изследвания или друго и ако те видят нещо притеснително, тогава да ни викат за допълнителни прегледи. 

Условието за това автоматично направление е да сме инсталирали на телефона си модула за пациентското ни досие и ако личният лекар е преценил, че нашият общ статус е ниско рисков. Крайното решение е в нашите общопрактикуващи лекари, като най-важното е да разберем, че става дума само за случаи без никакви оплаквания. Когато имаме симптом и оплаквания няма как да действаме с автоматизирани алгоритми. 

Развивайки тази система и преговаряйки вече и с икономистите, бихме могли да стигнем в ситуация, в която, ако сме си изпълнили целия профилактичен календар в годината, в която сме навършили 46 години, ние да получаваме съответния финансов бонус. Казвам 46 години, защото обикновено след 45 та година се назначават повечето профилактични изследвания. И в момента, в който сме си направили тази задължителна профилактика, тогава бонусът да бъде финансов.

Това да бъде или твърда сума, която ние да получаваме в края на годината преди Коледа или да бъде в рамките на една месечна наша здравна вноска, която да ни се връща година по-късно. Това са 100- 200 лв.

Доц. Тонев каза още, че в момента личните лекари нямат достъп до профилактичните изследвания, които пациентите си правят по линия на доброволно или допълнително здравно осигуряване. Работим двете системи да си "говорят" през НЦИС, уточни доц. Тонев.


Специална медийна кампания и Профилактичен електронен календар

"Когато е готово приложението, ние ще направим специална кампания, така че хората да разберат какво означава Профилактичен календар, вече налагаме това име на това електронно приложение и проактивно с известни личности и през медиите ще питаме запознати ли са хората с него, отворихте ли вашия Профилактичен календар, разказа още в подкаста на БНР БНР "В центъра на системата" доц. Антон Тонев.

Той обеща в отделен епизод на подкаста да представи вече готовото приложение, което ще ни информира за социално-значимите заболявания, този модул ще бъде офлайн демонстриран в края на месец февруари, да се види как работи това приложение през Националната здравноинформационна система, очаква се в средата на годината тази система да бъде допусната до работа с гражданите.

Бъдещето 

Доц. Тонев сподели, че в момента заема нещатна позиция в МЗ и очаква първо да види кой ще е следващия титуляр за поста министър на здравеопазването и какви политики ще предложи, а очакванията му са да продължи да работи в МЗ, като за това последната дума разбира се, е на следващия министър на здравеопазването. 

Доц. Антон Тонев и Гергана Хрисчева

Доц. Антон Тонев е специалист хирург-онколог в коремната област във Варна и София с над 15 години медицински опит. Извършва лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на гастро-интестиналния тракт, всички видове мини-инвазивна (ендоскопска) диагностика и лапароскопско лечение на заболяванията на гастро-интестиналния тракт и жлъчно-чернодробната система. Доц. Тонев, дм не преглежда деца. Автор е на 198 научни статии и съобщения в страната и чужбина.

След своето дипломиране доц. Тонев започва работа в УМБАЛ "Св. Марина Варна". Печели конкурси за асистент и доцент към Катедра по Обща и оперативна хирургия към Медицински университет Варна. Практикувал е в МБАЛ "Еврохоспитал". Към момента е част от екипа специалисти на МЦ "Блек сий", развива своята самостоятелна практика във Варна и преглежда пациенти в МЦ "Доверие" в София. Владее английски и руски език.


Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Apple Podcasts през iTunes

Viber


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна