Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има ли място за млади хора в Европарламента и на каква възраст може да станеш депутат?

Снимка: Европейски парламент

Европейците в 27-те страните членки на ЕС избират през юни 720 депутати в Европарламента.

Както обикновено вотът е разпръснат в 4 последователни дни.

Избраниците ще бъдат с 15 повече в сравнение с миналия мандат, което обаче няма да засегне броя на българските членове на ЕП - те ще останат 17.

Заради демографските промени в ЕС след изборите през 2019 г. Допълнителните места ще бъдат разпределени по следния начин:


Съставът на ЕП се оценява преди всеки европейски избори в съответствие с принципите, посочени в Договорите (т.е. максимум 750 членове на ЕП плюс председателя, не по-малко от 6 и не повече от 96 места за всяка държава от ЕС, и принципа на "регресивната пропорционалност"), и въз основа на най-новите данни за населението.

След първите евроизбори през 1979 г. ентусиазмът на гражданите на ЕС постепенно намалява. В първия вот преди 45 г. близо 62 процента от гласоподавателите в тогавашните 9 страни членки отиват до урните. Но интересът на европейците отбеляза ръст на последния вот – през 2019 г., когато 50,66% дадоха своя глас – с над 8 на сто повече в сравнение с 5 години по-рано.Но разликите между отделните страни са сериозни. Най-голяма на предишните избори бе активността в Белгия (88,5%), а най-ниска в Словакия (22,74%).

В България също активността като цяло намалява. На първите частични евроизбори през 2007 г. тя е едва 28,6, но на редовните две години по-късно вече е 37,5 на сто, за да стигне до 32,64% през 2019 г. 

Възрастовата граница за кандидатите за евродепутати варира. В мнозинството страни тя е 18-21-годишна възраст (в България – 21), но в Румъния е 23 години, а в Гърция и Италия – 25 г. (виж графиката вляво).




Най-младият евродепутат в настоящия мандат на ЕП е датчанката Кира Мари Петер-Хансен, която миналата седмица навърши 26 г.

Заместник-председател на групата на Зелени/Европейски свободен алианс, през 2019 г. тя е едва на 21 г., което я прави най-младият евродепутат в историята. Тогава датчанката учи икономика в Копенхагенския университет, но е принудена да го напусне заради политическата си кариера.

Кира Мари Петер-Хансен в пленарната зала на ЕП в Страсбург/Снимка: Европейски парламент

Когато е избрана, Петер-Хансен е само месец по-млада от германката Илка Шрьодер (също от Зелените), която също на 21-годишна възраст става евродепутат в резултат на вота през 1999 г.

Иначе в сегашния мандат към датата на избирането им депутатите на възраст 21-30 г. са общо 29.

"Освен че бях избрана на 21 г. за евродепутат, аз съм доста обикновена личност – не съм изкачвала високи планини, не се занимавам с екстремни спортове и не съм пътувала до непознати места", споделя Кира Мари Петер-Хансен в скорошно интервю за Парламентарното списание:

"Обичам да прекарвам време с приятелите си на брънч, на бира в бара или с настолни игри".

Най-възрастен евродепутат през 2019 г. стана Силвио Берлускони – тогава 82 г. Той е и единственият избран във възрастовия диапазон 81-90 г., сочи официалната статистика на евроинституцията. Бившият италиански премиер по прякор Ил Кавалиере почина миналия юни.Силвио Берлускони гласува в Страсбург/Снимка: Европейски парламент

А най-възрастен избран евродепутат изобщо е гръцкият политик Манолис Глезос, който е на 92 години, когато е избран през 2014 г. 

През 2019 г. са избрани депутати от 190 партии в 28 страни членки - тогава Великобритания все още бе част от ЕС. Любопитен факт е, че на Острова вотът е спечелен от партията Брекзит на дългогодишния евродепутат и яростен евроскептик Найджъл Фарадж. Гласуването се състоя, въпреки че още през 2016 г. на референдум британците гласуват за излизане от ЕС. Основен двигател на настроенията срещу Евросъюза бе именно Фарадж. Британските евродепутати заседават до януари 2020 г., след което напускат институцията.

В ЕП през 2019 г. 61% от евродепутатите са нови членове, а съотношението мъже – жени е 60 на 40 (в сравнение с 63/37 избрани през 2014 г.).

Снимка: Европейски парламент

Защо Европарламентът заседава и в Брюксел, и в Страсбург

През 1992 г. страните от ЕС единодушно решиха да установят в Договора за ЕС официалните седалища на институциите на ЕС. Така официално седалище и място на провеждане на по-голямата част от пленарните сесии официално става Страсбург. Заседанията на парламентарните комисии се провеждат в Брюксел, а секретариатът на ЕП официално е установен в Люксембург.

Това означава, че около 3000 - 4000 души, измежду тях над 700 евродепутати, асистенти, сътрудници, преводачи изминават 400 км от Брюксел до Страсбург за пленарна сесия, която продължава 4 дни. Така седалището във френския град е празно 317 дни годишно.

Популисти, евроскептици и шегобийци наричат месечното преселение от Белгия до Франция и обратно Пътуващия цирк.

Едва преди 10 г. е Европейската сметна палата прави анализ, който разкрива, че това пътуване годишно излиза около 114 млн. евро.

Направена по поръчка на Европарламента, оценката показва, че само преместването на служителите от Люксембург в Брюксел ще спести 50 млн. евро за 50 г.

Преместването на седалището в Страсбург, което се използва само няколко дни месечно, ще спести около 2,5 млрд. евро през следващите 50 години. Това се равнява на 113,8 млн. евро годишно.

Дебатът за обединяване на офисите на ЕП продължава от години, но без изглед за промяна в обозримо бъдеще. Всяка промяна в настоящата система би наложила изменение на Договора за ЕС, за което се изисква единодушие сред правителствата на всички държави членки и ратифициране от всички национални парламенти. И е малко вероятно Франция да се откаже от седалище на ЕП в Страсбург.

Колкото до месечната заплата на евродепутатите тя е 7853 евро нето. Но има надбавки и възстановяване на други разходи (виж тук).


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна