Тексас, независима държава преди 200 години, сега може да се похвали с шепа хора, които искат този статут обратно и са се устремили към отделяне, което наричат Текзит (по аналогия с британското напускане на ЕС, наричано Брекзит – б.р.).
Привържениците на тази драматична стъпка твърдят, че тя ще помогне да се разреши продължаващата миграционна криза и да се прекрати борбата с Вашингтон за това кой контролира границата с Мексико, предава АФП.
Тази борба, в която един срещу друг се изправиха президентът Джо Байдън, демократ, и републиканецът губернатор Грег Абът демонстрира разрив в Америка.
"Ние знаем тук в Тексас, че единственият начин Тексас да бъде способен да осигури границата си и да има смислена миграционна система е да направи като останалите 200 държави по света – да бъде самоуправляваща се независима нация", заявява Даниел Милър, президент на Тексаското националистическо движение, пред АФП.
Милър твърди, че движението му, създадено през 2005 г., никога не е било по-близо до постигане на целта си.
През XIX век Тексас е бил всъщност част от Мексико. Но след война за независимост, т.нар. Тексаска революция, постига суверенен статут през 1836 г. Едва 9 г. по-късно се присъединява към САЩ като 28-ия щат.
Милър оприличава Текзит на Брекзит, при който след референдум през 2016 г. Великобритания напусна ЕС.
Той смята, че Тексас споделя история и интереси с останалата част на САЩ, но, подобно на привържениците на независимостта на Каталуния в Испания, чувства, че централното правителство не разбира местните проблеми.
И докато американците се готвят да гласуват през ноември, като най-вероятно ще избират между Байдън и Доналд Тръмп, движението за независимост на Тексас иска щатският законодателен орган да приеме закон, който разрешава референдум за отцепване от САЩ.
Но в конституцията на САЩ няма клауза, която да позволява на щатите да правят това и всъщност именно отделянето на южни щати, сред които Тексас, през 1861 г. води до гражданската война, която е най-кръвопролитната в историята на САЩ.
В Тексас отдавна има отцепническо движение, но остава маргинално, казва Джошуа Бланк, директор в Тексаския политически проект в Тексаския университет в Остин.
Според него граничната криза между Тексас и централното правителство "е създала ситуация, която тази група наистина иска да използва, за да направи гледната си точка не само по-общоприета, но и по-правдоподобна отколкото е".
Проучване от този месец на Тексаския политически проект разкрива, че 26% от анкетираните на първо място се чувстват тексасци и чак след това американци. Десет години по-рано техният дял е бил 27 на сто, което е незначителна промяна.
