В Сао Теотонио, малък град в Югозападна Португалия, има повече индийски и непалски ресторанти в сравнение с португалски. Което е логично, когато човек види, че работници от Южна Азия работят в плодовите ферми, осигуряващи основния поминък в региона, разказва в свой репортаж АФП.
Непалският имигрант Месч Хатри (36 г.) бере ягоди и малини в оранжериите край града, а жена му Риту (28 г.) държи кафенето им в Сао Теотонио, наречено Непалското.
7-годишният им син говори португалски и малко английски, но не и непалски.
Хатри се е преместил в Португалия през 2012 г., след като е работил в Белгия: "Дойдох тук, защото е много трудно да вземеш разрешение за жителство в Белгия. Тук е по-лесно".
Пет години след пристигането си в Португалия, той получава постоянно жителство, а 2 г. след това и португалски паспорт.
Докато мигрантите в други европейски страни са изправени пред умишлени пречки при получаването на документи, в резултат на което много работят нелегални, в Португалия е обратното.
По-малко от половин милион през 2018 г., миналата година 1 млн. чужденци са живеещите в Португалия – една десета от населението, според предварителни данни на AIMA, държавната агенция за интеграция, миграция и убежище.
Бразилците, които имат дълги исторически връзки със страната, остават най-голямата група – около 400 000. Следват британци и други европейци.
Но 58 000 индийци и 40 000 непалци са вече по-многобройни от хората от бившите африкански колонии като Ангола и Кабо Верде.
Граждани на Бангладеш и Пакистан също са в топ 10 на новопристигналите.
"Причината, поради която броят на имигрантите се увеличава, е, че Португалия се нуждае от тях", казва шефът на AIMA Луиш Пинейро, който уточнява, че страната има най-застаряващото население в Европа след Италия.
