Крайнодесните партии се представят все по-добре на избори в Евросъюза, но експерти заявяват, че има препятствия пред общия им стремеж към власт, предаде АФП.
Колко високо ще се извиси вълната до голяма степен зависи от реакцията на традиционните консервативни и дясноцентристки партии, които често балансират между задържането на електората си и опитите за създаване на работещи управляващи коалиции.
В миналото крайнодесните партии можеше да бъдат държани отвъд при две условия: гласоподавателите ги смятаха за опасност за демокрацията, а резултатите им бяха сравнително незначителни, коментира Жил Ивалди от френския университет "Sciences Po".
Но след като голяма част от крайнодесните използват по-умерена анти-ЕС и антимигрантска реторика, е все по-трудно да запазваме карантина, когато имаме партия, за която хората смятат, че е доста сходна с останалите, допълва той.
А и подобни партии вече печелят доста по-добър резултат на изборите отколкото в минали десетилетия.
Тяхното изборно представяне направи лидерката на "Италиански братя" Джорджа Мелони премиер на Италия и изпрати Партията на свободата на Герт Вилдерс на ръба на властта в Нидерландия.
Някои региони на Испания и Германия изглеждат неуправляеми без покана към "Вокс" или "Алтернатива за Германия", докато португалската партия "Шега" вероятно ще има ключова роля след изборите миналата неделя.
Подобни успехи се основават на "струпване на последователни кризи", създаващи "последователни слоеве от негодувание" към тези на власт от последните избори за Европарламент през 2019 г., смята Ивалди.
След дългогодишните последствия от финансовата криза от 2008 г. и бежанската криза от средата на миналото десетилетие пристигна коронавирусът и войната на Русия в Украйна "с всички произтичащи от това социални и икономически последствия…покупателна способност, икономическа криза и несигурност", допълва той.
Там, където в миналото големите европейски леви и десни партии се бориха за центъра, "днес има джобове от гласоподаватели, които ценят радикалното, особено вдясно", посочва Игнасио Молина, анализатор от испанския Кралски институт Елкано.
Ивалди пък посочва към "парадокса", че дори населението да става по-толерантно като цяло, гласоподавателите дават по-висок политически приоритет на въпроси като имиграция "в контекста на кризата в икономиката и покупателната способност".
Успехи за крайната десница на евроизборите през юни може да изкушат дясноцентристките партии към алианс в Брюксел, казва още той:
"Това би означавало втвърдяване на миграционната политика и като отстъпление по въпроси като климатичните промени".
А по-далеч в бъдещето крайнодесен напредък на национални избори може да промени и баланса в Европейския съвет.
И докато крайнодясната реторика за саморазформироване на ЕС се е охладила, "не смятам, че те наистина са променили мнението си по този въпрос", смята още Жил Ивалди.
