Ако изборите за Народно събрание бяха сега, резултатите биха били следните: ГЕРБ-СДС биха взели 26,4% от подадените гласове, ПП-ДБ – 19,6%, "Възраждане" – 14,8%, ДПС – 14,7%, БСП – 10,6%, ИТН – 5,1%.
Останалите гласове щяха се разпределят между различни други по-малки формации, без шанс за присъствие в НС.
Данните са от изследване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено по поръчка на БНТ, като изследването обхваща 810 пълнолетни българи в представителна извадка и е проведено чрез интервю "лице в лице".
Декларативната сигурност на гласуване в евентуални парламентарни избори е 35,4%. От всички заявили гласуване, 3,1% казват, че ще гласуват с "Не подкрепям никого"
Сред трите основни институции на политическото представителство и власт у нас с най-високо одобрение е президентската: с 39,5% доверие, при 43,9% недоверие. Доверието в правителството е 15,1%, а недоверието – 75,2%, а парламентът е с 12,2% доверие, при 80,2% недоверие.
Доверието в основните политически фигури показва челна позиция на президента Румен Радев, а доверието спрямо основните партийни лидери е пропорционално на подкрепата за партиите им.
"По правило у нас недоверието към публични фигури е много по-високо от доверието. Различна е и степента на запознатост, а винаги има и различна по величина група, която се колебае в отговора си. Изключението напоследък обикновено е президентът – където стойностите на доверие и недоверие са близки", коментира политологът Първан Симеонов.
Доверието в Мария Габриел е 24,9%, а недоверието – 52%.
16,9 на сто имат доверие на Николай Денков, а 67,5% нямат доверие.
Доверието в председателя на Народното събрание Росен Желязков е 14,2%, а недоверието е 56,9%.
Изследването на "Галъп интернешънъл болкан" е проведено за БНТ между 29 февруари и 8 март 2024 г. сред 810 души по метода "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.