13
От днес в столичната галерия “Арте“ може да видите изложбата на Чавдар Петров “Живот до реката“.
За изложбата проф. Десислава Минчева написа:
“Река Дунав е широка и влачи спокойно, плавно мътните си води. Чавдар Петров – раздвоен между Русе и Видин – е динамичен, ярък и остър. Светъл и непредвидим.
Странно е как реката присъства в произведенията му. Няма да видите имитация на вода никъде, но ще я разпознаете (даже само) по начина на полагане и разполагане на цвета, ивиците и петната. Тя, реката, е ту млечносиня, ту нощно дълбока и поглъщаща. По-скоро е усещане за вода. Всъщност - за природа...Нервните и начупени линии, пресичащи платната му и организиращи живописната материя, са като кардиограма на здраво сърце. Графичен израз на туптенето на силно екзалтирано сърце, пулсиращо ускорено, но винаги с любов.
Чавдар е човек, който не се спира. Не престава да кръстосва страната от северозапад до югоизток. Не пресъхва и желанието му да рисува. Всичко при него е движение. Ленивите води на Дунав май не му влияят... Пътят му не се измерва само с километри, но и като развитие в изкуството му. Започнал с големи, експресивни, фигуративни композиции, сега той е изчистил живописта си почти напълно от традиционна образност. Както е изчистил и палитрата си. Трептящите линии и точки в искрящи цветове въздействат директно върху емоциите и не ти се налага да търсиш заглавие под рамката.
Чавдар Петров е един от малкото художници, при които са така видими енергията и радостта от правенето на всяко платно. Изкуството му е като поетична приказка, написана от човек с детско сърце, който, колкото по-зрял става, толкова по-младежки, свежи и силни картини рисува.“
Чавдар Петров е роден 1955 в с. Екзарх Йосиф, Русенски окръг. През 1980 г. завършва живопис във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Художникът живее и работи в гр. Видин. Има над 20 самостоятелни изложби в София, Видин, Пловдив, Париж и др. През 1995 г. пребивава в ателиетата на “Cite des arts” в Париж. Носител е на награди от тематични изложби на СБХ, Габрово (“Човекът и трудът“ (1985) и „Международно бианале на хумора и сатирата“ (1994), Румъния (1998), Бургас (“Приятели на морето“ - 2010), а през 2016 е носител на Националната награда за изобразително изкуство „Захарий Зограф“.
А ето какво сподели самият художник за любовта си към реката, която го вдъхновява:
“Разсъмва се! Мъглата се носи на гъсти талази над сребристата река. Слънцето се опитва да проникне през нея. Ята от птици нарушават тишината на смълчания бряг. Ето, като загадъчни сенки се появяват топлосивите силуети на въжета и стълбове. Клоните на дърветата прорязват, като вълшебна мрежа небосклона. Мистичните силуети на застиналите шлепове докосват Дунавския бряг.
Усещането е божествено!
Вървиш до великата река и чувстваш, че си жив, че дишаш свободно. Това усещане няма нищо общо със сивото ежедневие на този свят.
Истинската река е твой приятел и никога няма да те предаде!“
Изложбата продължава до 20 април в галерия “Арте“, ул. Бузлуджа 31, София.
Снимки:Ани Петрова
