Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии е инициатива, произтичаща от промишления план на Зеления пакт и има за цел да се увеличи производството на чисти технологии в ЕС. Целта е до 2030 г. цялостният стратегически капацитет на Съюза за производство на технологии с нулеви нетни емисии да достигне поне 40% от годишните нужди от внедряване. Това ще ускори напредъка към постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и прехода към неутралност по отношение на климата до 2050 г. То също така ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, създаването на качествени работни места и подкрепа за усилията на ЕС да стане енергийно независим. Законодателният акт също така опростява регулаторната рамка за производството на тези технологии.
В началото на февруари тази година Европейският парламент постигна политическото споразумение по предложението за Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Очаква се актът официално да влезе в сила.
Българският евродепутат Цветелина Пенкова от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, която е докладчик по ключовия законодателен акт, заяви, че новото законодателство предвижда разширяване на производството на технологии, които са от значение за постигане на неутралност по отношение на климата и лансира разработването на фабрики за чисти технологии.
"Европа трябва да започне да развива стратегически технологии, като под развитие разбираме реално производство. Тук ще изброя няколко, за да е ясно за какво говорим – фотоволтаици, за нови технологии ядрени реактори, за акумулаторни батерии, електроавтомобили. Повече от 90 процента от соларните инсталации в света се произвеждат в Китай. ¼ от електроавтомобилите също идват от Китай. Същата е ситуацията и с батериите. Мога да продължа да изброявам всички тези технологии, които са необходими за едно по-чисто производство и за една по-чиста енергия. Всички те за жалост идват от страни, които не са част от ЕС. Именно поради тази причина законодателният акт цели да създаде една по-опростена и предсказуема правна рамка за отраслите, за да могат те да развиват такива производства. Тук са ключови двата аспекта. От една страна намаляване на административните пречки, улесняване на процедурите, намаляване на времето за издаване на такива разрешителни за подобни производства. И от друга страна, разбира се, достатъчно финансови стимули. Това е ключово, когато говорим за такъв тип производства, тъй като Европа наистина до голяма степен беше изнесла много от тези ключови отрасли, беше ги изнесла за производство извън континента, тоест връщането им ще изисква сериозен финансов ресурс.
Счита се, че до 2030 г. глобалният пазар на такъв тип чисти енергийни технологии ще достигне до около 600 милиарда годишно. Сами разбирате, че за да имаме реално участие и да бъдем конкурентоспособни в световен мащаб, част от тези неща трябва да се произвеждат и в Европа. Те ще създадат много нови работни места, но затова е необходимо ние да имаме висококвалифицирани специалисти, но трябва да работим и в посока наистина на създаване на тези квалифицирани кадри, които ще могат да обслужват новите сектори, които ще се създадат в Европа.
България има реален потенциал да привлече много чуждестранни инвестиции за производство на такъв тип устойчиви технологии, което ще гарантира доста сериозен обем от високоплатени работни места".
Ръководителите на големи промишлени компании призовават ЕС да намали разходите за енергия и регулаторната тежест на зелените правила, за да остане регионът конкурентоспособен в периода на ускоряване на енергийния преход. Над 70 лидери в индустрията настояват Блокът да въведе т. нар. "Европейска индустриална сделка", да се направи енергията по-евтина, да се намали бюрокрацията и да се увеличи финансирането за чисти технологии.
И българският бизнес не прави изключение и споделя същите ценности. "Зелен" завод планира да изгради през тази година водеща компания в областта на машиностроенето у нас. Това съобщи Владимир Спасов, прокурист на базираното в Казанлък дружество. Стойността на инвестицията ще надхвърля 30 милиона лева.
"Закупихме в началото на миналата година терен, който е около 30 декара, и планираме през настоящата година да изградим нов завод с площ 18 декара, в който да бъдат внедрени по-нови технологии за производство с максимална автоматизация и роботизация на процесите и заводът да бъде един "зелен" завод. Да бъде инсталирана фотоволтаична система, която да произвежда мощност напълно достатъчна за удовлетворяване на нуждите на потреблението, както и възнамеряваме да изградим инсталация за производство на водород".
През март българското правителство даде зелена светлина за присъединяването ни към Европейската декларация за квантовите технологии (т.нар. Пакт за квантума). В декларацията се признава стратегическото значение на квантовите технологии за научната и промишлената конкурентоспособност на ЕС. А целта е Европа да се превърне в "квантова долина"- или водещият регион в световен мащаб за високи квантови постижения и иновации.
От своя страна "Новата европейска иновационна програма" (New European Innovation Agenda) вдъхнови Спиноф инициативата. Спиноф (Spinoff) представлява новосъздадена компания (стартъп) с висока добавена стойност. Тези компании са основата на икономическия растеж и иновациите, като създават нови работни места, отключват частен капитал и стимулират научноизследователската и развойната дейност. На тях се възлагат големи надежди, защото могат да наредят Европа на челните позиции по отношение на върховите технологии, разказа Кристина Ескенази – сериен предприемач, председател на Биотехнологичен и Здравен Клъстер и създател на Клъстер Изкуствен Интелект България.
"Спиноф по своето естество е нова компания, която е създадена или от университет, от учени, а не малко са и примерите, когато тя произлиза от голяма корпорация или друга компания, която вижда потенциал в дадена разработка, така че да стартира своя собствен път. И нашата цел е на практика до 2030 година да покажем 100 изключително успешни български такива компании.
Тук няма как да не дам за пример една от моите любими компании - предлага възможности за ранна диагностика на различни заболявания буквално чрез телефон. Ранна диагностика на сърдечно-съдови заболявания, имат, разбира се, и разработки и проучвания и в ранна диагностика на рак на гърдата, температурно се извършва.
Мога да дам и друг пример – една също много интересна компания, занимаваща се с генетични изследвания пак в областта на т.нар. нови терапии, които са една от основните теми и на Европейската комисия, но и в света. Компанията произлиза от Медицинския университет в Пловдив. Тракийският университет също има няколко спинофа най-вече в областта на земеделието. Нашата цел, разбира се, е да ги подкрепим, да ги срещаме с инвеститори, да ги подкрепим в пътя им на комерсиализация, нови пазари, търсене на партньорства, използване на публична инфраструктура. В България имаме суперкомпютри, богата инфраструктура, лаборатории. Именно тези спиноф компании да могат там да правят своите изследвания. България не само може да бъде трамплин, България по отношение на иновациите съвсем спокойно може да се нареди на лидерските позиции.
В момента в Европа е най-голямата програма в света за наука и иновации. В рамките на тази програма са заложени основните приоритети, индустрии, области и потенциал, който Европа има пред себе си. Това са т.нар. дигитални технологии".
Как съвременните технологии и решения стоят в основата на справедливия енергиен преход?
Изкуственият интелект (ИИ) е една от технологиите, която позволява да се постигне този справедлив енергиен преход. Помага изключително много да се съкрати разхода и на енергия, и да се автоматизират много процеси. В същото време нека да не пропускаме, че ИИ сам по себе си не е много зелен и екологичен. Изразходва и за него е необходимо изключително голямо количество енергия за захранване на моделите. Самите интегрални схеми или чипове използват редки метали, тоест има го като противовес именно това разбиране, че за да може ИИ наистина да помага за справедливия преход и да намали емисиите, да намали консумацията на електричество, така че да подобри нашия живот – всъщност ние отсега трябва да започнем да разсъждаваме върху т.нар. зелен ИИ.
Предстои още един много голям европейски регламент - ESG регулация. В рамките на ESG много е важно всяка една компания, която тепърва започва да имплементира нови технологии да е наясно, че тези технологии трябва да бъдат максимално зелени и щадящи природата, но също така да бъдат и социално ориентирани".
Всички нови жилищни, бизнес и търговски сгради в Европейския съюз трябва да бъдат с нулеви емисии от 1 януари 2030 г. За новите сгради, притежавани или използвани от публични органи, задължението влиза в сила още от 1 януари 2028-ма. Това предвижда преразгледаната Директива за енергийните характеристики на сградите, приета от Европарламента през март т.г.
Страните в Общността трябва да приемат мерки за декарбонизиране на отоплителните системи и постепенното премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането до пълното им премахване до 2040 г.
Тонът беше зададен на Седмицата на сградното обновяване в Брюксел в рамките на Белгийското председателство на Съвета на ЕС още през януари. На форума беше обсъдено ускореното навлизане на термопомпени инсталации в домовете, съобщи д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект".
"Енергийната ефективност е на първо място. Това се потвърждава от абсолютно всички професионалисти, така че трябва да се погрижим първо за обвивката на сградата и оттам нататък трябва да се мисли за ефективни технологии за поддържане на комфорта, здравословния микроклимат вътре в сградата. Очевиден е акцентът върху термопомпените инсталации. Говори се и за европейски екшън план за по-ускорено навлизане на термопомпите и в еднофамилни, и в многофамилни сгради. Те пък естествено са свързани с възобновяема енергия, така че това е тенденцията".
На сградния фонд се падат 40% от крайното потребление на енергия в Европейския съюз и 36% от свързаните с енергията емисии на парникови газове. Близо 75% от сградите в ЕС все още са енергийно неефективни. А амбициозната цел на ЕС е до 2050 г. съществуващите сгради в 27-те страни-членки да бъдат преобразувани в сгради с нулеви емисии.
Участници в подкаста:
· Цветелина Пенкова - член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент
· Владимир Спасов – прокурист на "М+С Хидравлик"
· Кристина Ескенази – сериен предприемач, председател на Биотехнологичен и Здравен Клъстер и създател на Клъстер Изкуствен Интелект България
· Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект".
