6
Профилактика и скрининг на раковите заболявания у нас, какво причинява човешкият папилома вирус - ЧПВ и какво хората не зная за него, антиваксърски настроения срещу поставянето на ваксината на момичета и момчетата срещу ЧПВ- това е темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата".
Доц. Дорина Асенова: 70 на сто от стерилитетът при двойките се дължи на полово предавани болести
Слушайте епизода тук:
💉 Росица Пандова – Йовкова - народен представител от ПП-ДБ и член на Комисията по здравеопазване към Народното събрание
💉 Д-р Гергана Николова - член на УС на Българския лекарски съюз и на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и общопрактикуващ лекар в столицата
💉 Проф. Радка Аргирова, председател на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и член на Коалиция HPV
💉 Момчил Баев, член на Коалиция HPV, консултант по HPV на ECO и основател на Фондация Астра Форум
От разговора ще научите:
💉Къде в топ приоритетите на държавата е профилактиката и скрининга на онкозаболяванията
💉Националният антираков план - само документ на хартия или действаща политика
💉Има ли информационна или комуникационна стратегия за профилактика и скрининг на раковите заболявания
💉Какво знаят и какво не знаят хората за човешкия папилома вирус
💉Кои колко вида злокачествени заболявания причинява ЧПВ
💉Какъв процент и от колко вида рак ни пази ваксината срещу ЧПВ
💉Защо страхът от ваксиниране е по-голям от страха да се разболееш от рак
💉Момичета и момчета над 10 години се ваксинират в света срещу ЧПВ
💉Кога в историята започват първите антиваксърски настроения в света
💉 Кой е златният стандарт в скрининга и диагностиката на HPV-свързаните заболявания
"Смятам, че държавата се е "обърнала с лице" към нашата тема - скрининг и ваксинопрофилактика на онкологичните заболявания. Ние работим чрез нашата ефективна комуникационна кампания всеки пациент да знае, че има право и достъп до ваксинопрофилактика, до скрининг, до профилактика и чрез отпуснатите над 20% повече средства в бюджета за това.
Всеки здравноосигурен може да се възползва от тези прегледи като профилактика - за рак на маточната шийка, за рак на млечната жлеза за жените след 45 години, за мъжете след 45 годишна възраст за рак на простата, за рак на дебелото черво, ехография на щитовидна жлеза, което е стъпка напред в грижата за пациента, каза за БНР Росица Пандова – Йовкова, народен представител от ПП-ДБ и член на Здравната комисия към НС след мащабно събитие на тема - "Заедно срещу рака в България и в Европа".
"200 000 са хората с онкологични заболявания в нашата страна, което прави 2,5% от населението, и всяка година се новодиагностицират 26 000 души. Ние сме единствената държава в ЕС с възходящ тренд на смъртност от ракови заболявания. За да бъдат видими резултатите от профилактичните програми, ще са необходими повече от една година. Напред във времето ще видим позитивите от мерките за превенция, които ние сме заложили от ПП и чрез бюджета за тази година, като се опитахме да убедим колегите си, че трябва да обърнем пирамидата и да поставим пациента в центъра на системата, посочи още Пандова.
"Проблем виждам, че дълго време здравеопазването у нас не беше сред топ приоритетите на държавата. По света се водят държавни политики за опазване на онкологичното и психичното здраве на нацията. Това у нас е малко "заметено под килима" и тепърва търсим начини и механизми за подобряване на превенцията за тези заболявания, за да имаме по-дълго време здрави хора, знаем и какъв е социално-икономическият ефект от лечението на хората с тежки диагнози.
Лично съм обезпокоена и от това, че Националният антираков план беше приет в началото на 2023 г., а все още не е влязъл в действие, оттогава досега той е само документ, а не е политика. Бих била удовлетворена, когато видя активни действия по плана, защото той до известна степен ще гарантира част от профилактиката на злокачествените заболявания. Финансиране за профилактика в него категорично има, допълни Пандова.
"Националният раков регистър от години не се поддържа и от 2023 г. изобщо не работи, за мен той трябва да бъде част от Националната здравно - информационна система, допълни още Росица Пандова.
"Общопрактитуващите лекари сме на първа линия в тази превенция и профилактика. Голям проблем е, че няма информационна стратегия, няма комуникационна стратегия и хората не са наясно какво им се предлага като профилактични прегледи, изтъкна за БНР д-р Гергана Николова от Българския лекарски съюз.
Д-р Николова каза, че според нея под 50% от хората са информирани за ваксинопрофилактиката срещу HPV като част от предпазването от раково заболяване, причинено от ЧПВ - човешкия папилома вирус. Много е трудно да убедиш човек, който не е чувал дори какво причиняват ЧПВ, да се ваксинира.
"Друг проблем е, че ние имаме една програма на МЗ с обърканото име - "Рак на маточната шийка". ЧПВ не предизвиква само рак на маточната шийка, а и рак на пениса, ануса, вулвата, част от тях са отговорни за рак на белия дроб, това не е един единствен проблем.
Аз ежедневно се сблъсквам с антиваксърски настроения. Парадоксално е, но страхът от ваксината е по-голям отколкото от страха от рака. Достъп до ваксинопрофилактика срещу HPV в България имат само момичета от 10 до 14 години, за тях ваксината е напълно безплатна, но ваксиналното покритие е едва 1,5% при 90% за Европа.
Ваксината обаче може да постави и след 14 годишна възраст, може да се постави и на 20 години, може и след 30, и след 40 годишна възраст, не е необходимо да се изследвате дали сте носител на ЧПВ, ваксината помага да се намери вируса, който стои в организма и да не се разболеете от туморни заболявания.
За мен е дискриминационно, ваксината да бъде в момента само за момичета безплатно за тази възрастова група, защото момчетата могат да бъдат преносители, без те да се заразят, но могат също да развият рак на пениса. Не е необходимо да стават част от задължителния Имунизационен календар, а хората да бъдат по-добре информирани от какво предпазва, от какво се предизвикат раковите заболявания - да имат те информиран избор.
Нужни са постоянни информационни кампании сред родителите, защото всяка година някои от тях трябва да вземат решение дали да ваксинират своите деца срещу HPV, категорична е д-р Гергана Николова от Българския лекарски съюз.
Д-р Николова припомни, че с промените в Наредба 8 за профилактичните прегледи, инициирани от БЛС, се направи много за ранното откриване на онкологичните заболявания, дейност, която трябва да бъде извършвана и по Националния антираков план.
"Човешкият папилома вирус е познат от много години в света, той напада и хора, и животни. Този вирус е ДНК съдържащ вирус, един от най-често разпространяващите се вируси, предавани по сексуален път, каза за БНР проф. Радка Аргирова, председател на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и член на Коалиция HPV.
"Световната статистика сочи, че до 50 - та си година 95 % от жените са се срещнали поне веднъж с вируса. Не всяка инфекция води до рак.
Най-високо онкогенни са 16 и 18 тип, а има още 12 типа, които са също така онкогенни, но 16 и 18 тип са причинителите на 75 % от рака на рака на шийката на матката.
През 2020 г. имаме 503 случая на смърт от рак на шийка на матката. Тоест, почни всеки ден една жена умира от РШМ. А данните показват, че това е едно от заболяванията, които подлежат на профилактика и недостигане до фазата на рак.
Така е в Австралия, където вече е достигнала до 4 заболявания на 100 хиляди души. Това е благодарение на ваксината, на масовата профилактика, което е държавна политика при тях. Те правят същото и по отношение на хепатит С - ранно скриниране и ранно лечение. Ваксината е първична профилактика, поясни още проф. Аргирова.
"Какво си поставя за цел ЕК:
До 2030 г. до 18 годишна възраст момичетата да са 90 % ваксинирани срещу ЧПВ, 70 % от 35 годишните жени да подлежат на скриниране, а до 45 годишна възраст да са направили втори път скрининг, а 90 % от тези, които се оказват във висок риск да е започнало ранно лечение. Това е идеята - 90 %- 70 % - 90 % - ваксинация, диагностика, ранно лечение. Ние в България имаме много добра основа да внедрим тази програма.
Златните стандарти в скрининга и диагностиката на HPV - свързаните заболявания:
"След инфектиране с HPV минават години докато се развие предраково или раково заболяване. Точно в този период трябва да се намесим с вторичната профилактика – със скрининг на онкогенни типове HPV. В България обаче няма организирана и финансирана от държавата скринингова програма срещу свързаните с HPV заболявания.
Освен това използваната за диагностика цитонамазка е с 53% чувствителност и достоверност. Това означава, че всеки втори резултат не е верен.
В днешно време златен стандарт в скрининга е ДНК тест за инфекция с HPV (PCR тест за HPV), който е много чувствителен и този тест трябва да се прилага поне веднъж при 70% от жените до 35-годишна възраст. А след получаване на положителен тест, трябва да има ясен алгоритъм за действие – как да се проследяват и лекуват инфектираните с високорискови за рак типове HPV, както и тези пациентки, за които има по-малък риск от рак“, обясни още проф. Аргирова.
"По отношение на злокачествените заболявания, причинени от вируси, имаме две основни направления, по които трябва да се работи. Това са тези онкологични заболявания, причинени от вирусите на ЧПВ и хепатит Б, като тези два вируса се нуждаят от две основни интервенции.
Едната е ваксинопрофилактика, максимално достъпна за населението и ранен скрининг на тези заболявания, коментира темата Момчил Баев, член на Коалиция HPV, консултант по HPV на ECO и основател на Фондация Астра Форум.
"Това ще ни позволи да лекуваме тези заболявания, преди да са прогресирали, да са се увеличили страданията за пациентите и техните семейства. Ваксинопрофилактиката е на първо място, но тя у нас е на много ниско ниво, особено за ЧПВ.
Последните данни на МЗ за 2023 г. сочат за 1,5 % покритие на момичета на възраст между 10 - 13 години, ние сме на дъното на европейската класация. Необходими са много повече усилия, макар, че говоренето по темата вече е малко по-добро, включително с помощта на Коалиция HPV.
Ваксинацията е за двата пола, долната възрастова граница е 9 години, но горна граница няма. Ние като експертна общност имаме едно основно искане към МЗ - да се разшири възрастовата граница, да не само между 10 - 13 години, а да стане до 18 години, като се включат по някакъв начин задължително и момчетата.
Защо няма интерес към ваксината у нас - да, интересът е нисък, преди години имаше трагичен случай на ваксинирано момиче, и макар аутопсията и проверките да доказаха, че това няма връзка с ваксината, това даде повод за антиваксинални настроения, не добре управлявани от здравните власти.
Друг проблем е, че няма достатъчно промоция от здравните власти и медицинската общност, от ОПЛ, педиатрите и гинеколозите, които не полагат усилия за поясняват и активно да работят със своите пациентски листи.
Защото хората си имат своите опасения, но гражданите вярват на своите лекари и те трябва да могат да обсъждат тези неща с тях, както и те проактивно да им казват за каква ваксинация са подходящи, за да им спести заболявания в бъдеще, заяви още за БНР Момчил Баев.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
