Европейският съюз отбеляза своята най-гореща година в историята през 2023 г., според нов научен анализ, сочещ по-рисковано и опасно бъдеще за най-бързо затоплящия се континент в света.
През миналата година Европа преживя най-големите си горски пожари в историята, както и едно от най-скъпо струващите наводнения, посочват учени от Службата за изменение на климата "Коперник" (C3S) и Световната метеорологична организация (WMO) в годишния си обзор за климата в региона, цитирани от Блумбърг.
Екстремното време по целия свят продължава и през настоящата година, включително рекордните наводнения, които удариха Дубай и части от Русия пред дни.
Миналата година се класира заедно с 2020 г. като най-топлата в Европа, с рекордни горещини, предизвикани както от изменението на климата, така и от метеорологичния модел "Ел Ниньо", отбелязва докладът. Екстремните температури допринесоха за горските пожари в региона, изгаряйки площ с размерите на Лондон, Париж и Берлин взети заедно. Гърция пък стана свидетел на най-големия горски пожар в ЕС, опожарил 960 квадратни километра, или около два пъти по-голям от градския район на Атина.
Според данни на WMO глобалната средна температура през 2023 г. е била с 1,45°C (градуса по Целзий) по-висока от прединдустриалните нива, което е предизвикало големи количества валежи. Европа като цяло беше засегната от около 7% повече валежи от обикновено. През миналия август Словения беше засегната от наводнения, които предизвикаха едно от най-скъпо струващите природни бедствия за държава от ЕС, с щети на стойност милиарди евро.
Констатациите рисуват тревожна картина за стария континент, тъй като емисиите на въглероден диоксид и метан в атмосферата продължават да нарастват, а скоростта на затопляне е около 0,4°C на десетилетие в Европа, което е два пъти повече от средното за света, посочи Саманта Бърджис, заместник-директор на Службата за изменение на климата "Коперник" и един от авторите на доклада за състоянието на климата в Европа.
"Докато имаме рекордни температури на въздуха и рекордни концентрации на парникови газове в атмосферата, ще продължим да виждаме екстремни събития, които ще стават по-чести и интензивни. Така че е вероятно да продължим да виждаме рекорди, докато не стабилизираме климата си и не стигнем до нетни нулеви вредни месии", каза тя.
Европа вероятно ще трябва да се адаптира към по-високите температури по-бързо от всеки друг регион, като районите, които са най-близо до Арктика - например Гренландия, се затоплят най-бързо. Континентът като цяло ще се изправи пред затопляне от 3 градуса по Целзий, дори ако светът успее да ограничи глобално повишаване на температурата в същия размер.
Най-драматичните негативни въздействия ще се видят в райони като Алпите, където ледниците са загубили 10% от оставащия си обем през последните две години.
Докато създаваните от човека парникови газове са основният фактор за повишаване на глобалните температури, изключителното затопляне в Европа се обяснява частично и с по-топлите океански и атмосферни течения. Междувременно регулациите, предназначени за почистване на въздуха, премахнаха и отразяващите топлината частици от атмосферата над континента.
Програмата "Коперник" използва милиарди измервания чрез сателити, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят за своите месечни и сезонни прогнози. Заедно с Европейската космическа агенция, "Коперник" играе централна роля в усилията на ЕС в размер на 16 млрд. евро да изпревари изменението на климата чрез точни прогнози.
Това е първият път, когато C3S обединява своя доклад с този на WMO.
Според същия доклад, може да има известно облекчение за Европа през 2024 г., тъй като природния феномен "Ел Ниньо" преминава към по-неутрално състояние или дори по-хладно природно събитие, известно като "Ла Ниня", въпреки че учените казаха, че е твърде рано да се каже.
По-екстремното време обаче спомогна за увеличаване на потенциалното производство на енергия от възобновяеми източници в Европа благодарение на силните ветрове през втората част на миналата година и по-силните речни потоци за водноелектрическата енергия. Миналата година беше произведено рекордно количество чиста енергия, като почти половината идва от възобновяеми източници.
Новите научни открития ще добавят към призивите за полагане на по-големи усилия за намаляване на емисиите, както в Европа, така и в останалия свят.
В момента ЕС не е на път да постигне целта си за намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) с 55% до края на десетилетието, като проучванията показват, че подкрепата за партиите, които са по-скептични към по-нататъшните мерки в областта на климата, нараства преди изборите за Европейски парламент през юни. Редица политики, целящи да се направи селското стопанство по-щадящо околната среда, бяха разхлабени, въпреки че секторът е застрашен от повишаващите се температури.
