В 24 държави членки мнозинството от анкетираните посочват, че възнамеряват да гласуват на европейските избори, като най-голям брой са те в Румъния (78%) и Португалия (77%). Делът на вероятните гласоподаватели е по-нисък в Малта (47%), Латвия (46%) и Люксембург (41%). В България, Латвия, Люксембург, Малта и Нидерландия, един на всеки петима респонденти отговаря, че няма да гласува, въпреки че отговаря на условията (между 21% и 31%).
Според проучването 67% от младите хора смятат, че ЕС оказва въздействие поне до известна степен върху ежедневието им, докато 26% заявяват, че това не е така, а 7% не знаят.
"Евробарометър" измерва, че 64% от младите хора в ЕС са участвали в дейностите на една или повече организации през последните 12 месеца. 48% съобщават, че са предприели действия за промяна на обществото чрез подписване на петиция, участие в митинг или изпращане на писмо до политик – най-вече по теми, свързани с правата на човека (34%), с климата (33 %), със здравето (29%) и с равнопоставеността (29%).
Младите хора смятат, че образователната система ги е подготвила добре за някои от предизвикателствата, пред които са изправени. 73% заявяват, че образованието им е осигурило необходимите цифрови умения за откриване на дезинформация. 72% заявяват, че образованието им е научило да се грижат за околната среда.
Проучването "Евробарометър за младежта и демокрацията" показа, че младите хора продължават да имат европейска перспектива. Повече от 43% са участвали в дейност в друга държава от ЕС. Типични примери за това са учене или обучение (16%), доброволчество (12%) или работа (12%).
Почти половината от анкетираните млади хора (49%) заявяват, че са запознати с възможностите за финансиране, предлагани от програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм +“.
"Това проучване Евробарометър за младежта и демокрацията дава основание за надежда. Участието на младите европейци в изборите за Европейски парламент е от съществено значение за бъдещето на нашия Съюз. Като гласуват, те могат да оформят политиките, които ще оформят живота им. Изборите през 2019 г. отбелязаха голямо увеличение на участието на младите хора. В настоящите бурни времена съм оптимист, че през 2024 г. ще надградим тази положителна тенденция, за да дадем възможност на нашата европейска демокрация да процъфтява".
/Маргаритис Схинас, заместник-председател, отговарящ за утвърждаването на европейския начин на живот/
"С неотдавнашната си комуникация за младежта представихме начини за по-активно участие на младите хора в процеса на вземане на решения и политики. От решаващо значение е те да имат думата при вземането на решения, които ще оформят живота им. Ето защо е окуражаващо да се видят тези резултати, които показват, че много млади хора са активни и ангажирани и планират да гласуват. Въпреки това все още има твърде много, които не се интересуват от участие в демократичния процес. Трябва да ги ангажираме и да гарантираме, че гласът им също ще бъде чут".
/Илиана Иванова, комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта/
Проучването "Евробарометър за младежта и демокрацията" е проведено между 3 април и 12 април 2024 г. То включва представителна извадка от 26,189 млади хора и е проведено чрез компютърно онлайн интервю (CAWI).
На изборите през юни 2024 г. ще бъдат избрани общо 720 евродепутати - с 15 повече в сравнение с предходните през 2019 г.
По правило точният брой на депутатите в Европейския парламент се определя всеки път преди провеждането на нови избори. Общият брой не може да надвишава 750 депутати плюс председателя на Парламента.
Европейските избори се провеждат на всеки пет години. Европейският парламент е единственият пряко избиран транснационален парламент в света.
Депутатите в Европейския парламент са призвани да представляват интересите на гражданите на ЕС на европейско ниво.
Заедно с представителите на правителствата на страните в ЕС депутатите в Европейския парламент вземат решения и приемат нови законодателни актове, които оказват цялостно влияние върху живота в ЕС. Тези актове преследват различни цели –икономически растеж, подкрепа на уязвимите хора, мерки относно климатичните изменения, укрепване на сигурността и много други. Депутатите разискват социални, икономически и политически теми и следят за опазването на ценностите на Европейския съюз: зачитане на правата на човека, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона. Европарламентът одобрява бюджета на ЕС и следи как се използват средствата. Той избира председателя на Европейската комисия, назначава еврокомисарите и упражнява надзор върху работата им.
За насърчаване на избирателната активност за европейските избори Европейският парламент стартира кампания "Използвай гласа си. Или друг ще реши вместо теб".
В сърцето й е 4-минутно видео с участието на по-възрастни европейци, които свидетелстват от първа ръка за преобразяващата сила на демокрацията в живота им. Тези забележителни хора разказват личните си истории - за преживяното от тях потисничество или крехкостта на демокрацията - и искат да ги предадат на своите внуци и следващите поколения. Те разкриват как гласуването не е нещо, което трябва да приемат за даденост, и се обръщат към зрителя с призив: "Използвай гласа си, или друг ще реши вместо теб".
55 г. разлика… Дядо и внук – за свободата и демокрацията в Завещанието "Европа"Всяка страна в ЕС отговаря за организирането на изборите на своя територия, но има някои общи принципи, които трябва да бъдат спазени:
- Изборите се провеждат в рамките на четири дни – между четвъртък и неделя.
- Броят на избраните депутати от всяка участваща политическа партия е пропорционален на броя на гласовете, които тя е получила на изборите.
- Гражданите на ЕС, които живеят в друга страна от ЕС, имат право да гласуват и да участват като кандидати на европейските избори в страната, където живеят.
- Всеки гражданин може да гласува само веднъж.
В България европейските избори ще се проведат на 9 юни 2024 г.
Избирателите ще гласуват за 17 членове на Европейския парламент.
Според законодателството на ЕС всички страни трябва да използват избирателни системи, които гарантират пропорционално представителство. Това означава, че броят на избраните членове от всяка партия зависи пропорционално от броя на подадените гласове за съответната партия.
В България при избор на членове на Европейския парламент има и преференциален вот, който дава на избирателите възможност да посочат своя предпочитан кандидат в рамките на партията, която са избрали. Броят на преференциите определя реда, в който се избират кандидатите в партийните листи.