Колоноскопията и водещи ендоскопски методи при долен гастроинтестинален тракт е темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата".
Защо в България липсва скринингова програма за карцином на дебелото черво?
Каква възможност има сега за безплатни тестове за рак на дебелото черво чрез фондация "Лъчезар Цоцорков"?
Защо е важно да профилактираме рака на дебелото черво чрез тестове за окултно кървене, а в последствие и чрез колоноскопия?
Темата е продължение на епизодите:
Рак на дебелото черво и рак на панкреаса - изследвайте се профилактично!
Слушайте епизода тук:
☑️ Доц. Александър Кацаров - завеждащ Първо отделение на Клиника по Гастроентерология - ВМА София
От разговора ще научите:
☑️ Какви основни цели си поставя Националния симпозиум по гастроинтестинална ендоскопия - 2024
☑️ Кога трябва да си направим колоноскопия
☑️ За новите възможности в предподговката за колоноскопия - т. нар.разделена система на подготовка
☑️ Кои са рисковите групи за рак на дебелото черво
☑️ Как колоноскопията диагностицира и лекува
☑️ За безплатния скрининг за рак на дебелото черво чрез тестове
☑️ Каква е разликата между виртуална колоноскопия или класическа и що е капсулна колоноскопия
☑️ Възможностите на ендоскопските методи при колоноскопията
☑️ Упойката при колоноскопия – какво трябва да знаят хората
☑️ Възстановяването след колоноскопия
"Основният пропуск на България е, че няма скринингова програма за колоректален карцином - това, което е абсолютен стандарт в цяла Европа и което е заложено повече от 20 години в държави като Франция, Великобритания, Нидерландия, които имат скринингови програми. България е може би единствената държава, заедно с Румъния в ЕС, които изобщо нямат такава програма. От там няма и данни за полипите, които се отстраняват, има данни за рака на дебелото черво от СЗО и регистъра за злокачествени заболявания.
Според тях България е в златната среда, но при условие, че карциномът на дебелото черво може да се превентира точно чрез изследаване като колоноскопията или чрез тестове за окултно кървене, ние трябва да имаме реимбурсация на тези тестове и всеки човек да може да си ги направи, каза за БНР доц. Александър Кацаров, завеждащ Първо отделение на Клиника по Гастроентерология - ВМА София.
Форумът е двудневен и започва на 14 юни 2024 г., от 12.30 часа в конферентния център на ВМА. Фокусирали сме се главно върху долен гастроинтестинален трак - премахване на полипи на дебелото черво и заболявания на жлъчната система и панкреаса, съобщи още доц. Кацаров, който е и директор на курса.
"В симпозиума ще се включат водещи ендоскописти от цялата страна, т.нар. млада сила, бъдещето на българската ендоскопия, лекари между 30 и 45 години. Има доста голям интерес към ендоскопията, защото тя е между хирургията и клиницистиката и хората много се вълнуват от миниинвазивните манипулации, а и тенденцията в световен мащаб е да се избягва класическата отворена хирургия и да се насочват към миниинвазимни щадящи пациента манипулации, допълни доц. Кацаров.
Симпозиумът е сертифициран от Български лекарски съюз за продължаващо медицинско обучение. В дискусиите и ендоскопската работа ще участват водещи специалисти от цялата страна. В организационния комитет на събитието влизат проф. Ивелин Такоров, председател на БАХГОСГЕ, почетен председател на симпозиума е проф. Крум Кацаров, а главен секретар на БАХГОСГЕ и директор на курса е доц. Александър Кацаров. До момента заявление за участие са подали близо 350 души. За студентите по медицина входът е свободен.
"В нашата област има постоянно нововъведения, появяват се нови консумативи, осъвременяват се ендоскопоските апарати - това е бързоразвиваща се субспециалност.
И това е така, защото има доста пациенти, които се нуждаят от тези възможности. Особено при скрининга за рак на дебелото черво, основно се откриват полипи, които са прекурсори на злокачествените заболявания, като тези полипи се премахват чрез различните ендоскопски методи.
"Тестът за оклутно кървене не трябва да плаши хората, дори той да се окаже положителен, всеки тест може да даде и фалшиво положителен резултат, той все пак дава някаква насока и се отива на консултация при гастроентеролог и той ще прецени дали се налага колонскопия или може да се изчака известно време, поясни още доц. Кацаров от ВМА.
"У нас този тест е пожелание на пациента и не е част все още от пакета профилактични прегледи, както е в Европа и САЩ, там когато пациентът навърши 50 години на общопрактикуващият лекар му светва "червена лампа" за този пациент, той му праща теста и здравноосигуреният го провежда задължително. В България това не е въведено и пациентът е отговорен изцяло за своето здраве.
За момента обаче има възможност за безплатно тестване за окултно кървене и у нас, благодарение на фондация "Лъчезар Цоцорков", първоначално беше само за София, но добрите резултати разшириха програмата за цялата страна, допълни гастроентерологът.
По думите му въпреки тестовете, заради начинът на живот и хранене, заради вредните навици и затлъстяването при съвременния човек в световен мащаб ракът на дебелото черво ще нараства като заболеваемост.
"За България се очаква през 2050 г. този ръст да е 3,5 %, съобщи още доц. Кацаров.
Колоноскопията е прието да се направи след 50 годишна възраст, ако няма наследствен фактор по първа линия, в Европа и САЩ ако тестът е положителен, веднага се прави колоноскопия. Ако е отрицателен, може да се изчака до две - три години. Ако обаче има родственик по първа линия с рак на дебелото черво, задължително се прави колонскопия на 45 годишна възраст, защото е доказано, че заболяването - карцином на дебелото черво има пряка наследственост.
Ако колонскопията покаже, че няма патологични изменения на лигавицата или полипи, изследването може да се повтори след 7 до 10 години. За пациентите обаче с наследственост колоноскопията задължително се прави на всеки 5 години, каза още доц. Кацаров.
Във връзка с предподготовката при колоноскопия специалистът посочи, че вече има нови очистителни, като и приемът им не е нужно да става в деня преди манипулацията, а за два дни, това важи и за количеството изпита вода - т. нар. разделена система на подготовка и това е особено важно за пациенти с придружаващи заболявания. Колоноскопията се извършва във втория ден от очистването, това вече се доказа, че дава по-добри резултати, като у нас пациентът се хоспитализира в рамките на три дни. В света е еднодневна процедура.
В зависимост от размера на полипите са избира и вида на миниинавазивната процедура. Ако се открие по-голям полип - с размер от 5 см., по стандарт пациентът се реферира към голям ендоскопски център, в който може да се извърши такава високообемна операция. За да има добре подготвен екип и реанимация, за да не се случи кървене или перфорация.
По отношение на страха от упойката, доц. Кацаров посочи, че хората се страхуват не от нея, а от изпадането в безсъзнание, а най-често това е при мъжете, които избират понякога колоноскопия без упойка. Прилага се с венозна анестезия с медикамент, възприет в целия свят, а изледването трае около 15 минути.
Доц. Кацаров посочи, че досега няма случай на алергична реакция към тази упойка.
Той изясни, че виртуалната колоноскопия е много добър допълнителен метод към класическата колоноскопия, но при нея може да не се видят специфични малки полипи. Затова и класическата колонскопия е златният стандарт.
След колоноскопия, при която се открият и премахнат полипи, и се постигне чиста резекционна линия на полипа, това решава проблема на пациента, на него повече не му се налага никакво лечение, само се препоръчва по-често проследяване, допълни специалистът.
"България не отстъпва на Европа и САЩ по ендоскопски инвазивни процедури, обобщи доц. Александър Кацаров от ВМА.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
