"Много са редки случаите, в които това, което ние сме предлагали е било съобразявано екипа на министерството. И то най-вече е по отношение на намаление на броя на приемани студенти по специалности, които не са търсени на пазара на труда и увеличаване на приема в други, които са търсени. Но най-важното, което за нас е основен проблем и откъдето вече тръгват всички останали проблеми е това, че броят на лицата, които е планирано да бъдат приети след завършено средно образование е равен, или малко по-голям от броя на реално завършващите средно образование", каза тя.
Тя изрази мнение, че начинът, по който е планиран приемът не позволява никаква конкуренция.
"Едно лице завършващо висше образование, което не е приложимо много често започва да работи като продавач-консултант. Това не е лоша професия, а напротив, ние имаме нужда от тези хора, но за тази професия не се изисква висше образование. Има специално професионално направление", отбеляза Стелиянова.
"Администрация и управление" е една специалност "всичкология", която на практика също няма къде да се реализират студентите, които завършват. Те нито са юристи, нито икономисти, нито информатици, а от всичко учат по малко. Държавата на практика поема достатъчно лица, които са с различно образование, тя не поставя конкретно изискване да са завършили "Администрация и управление", отбеляза тя.
По думите й юристите и икономистите също са много и голяма част от завършващите не работят по специалността си. Бизнесът в момента се нуждае от инженерно-технически кадри, както и от математици, посочи Стелиянова и допълни, че машиностроенето и електротехниката са едни от най-големите приносители на БВП, както и едни от най-големите данъкоплатци. Освен това каза, че професиите на бъдещето не са хуманитарни, а са свързани с роботика, виртуална реалност и изкуствен интелект.
Стелиянова сподели, че част от мерките, които могат да бъдат предприети е на приоритетните специалности да отпаднат таксите и да им се дадат по-високи стипендии, докато на неприоритетните направления да се повишат таксите. Освен това да се популяризира мярката на сключване на договори с работодатели, които допълнително да им дават средства за стажуване при тях. Едно от оплакванията на фирмите е, че внасят данъци за обществено образование и очакват срещу това да получат качествени кадри, а се налага след това да инвестират допълнително. Освен това трябва да се засили връзката между бизнеса и университетите, категорична е тя.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.