Френският институт в България бе домакин на конференция, заедно със София 2024 - Световна столица на спорта, както и Национална спортна академия (НСА) „Васил Левски“, на тема "Спортът във всекидневието: начин за справяне с трудностите на съвременния живот".
Сред участвалите специалисти бе Проф. Елеонора Милева, която преподава педагогика и спортна педагогика в НСА. Ръководител е на магистърска програма „Младежки дейности и спорт“. Изследователските интереси на проф. Милева са насочени в областта на педагогиката на спорта, професионалната квалификация и кариерно развитие на спортните специалисти, стиловете на учене и нагласите на студенти към онлайн и дистанционно обучение и други.
„В съвременните условия на живот човек е изправен пред редица предизвикателства и на първо място това е породено от социалните медии, от навлизането на интернет, от намалената двигателна активност, което води до редица социални и рискови заболявания – коментира за БНР Проф. Елеонора Милева. - И това предявява големи изисквания към спортуването не само на младите хора, а от различни възрасти, в различни двигателни активности. Можем да разглеждаме спорта като превенция на всички тези негативни събития, които се случват в ежедневието и как чрез спорта да се справяме с трудностите на съвременни живот. Целта е да се коментира влиянието и ролята на спорта не толкова върху физическото здраве, колкото върху психичното здраве на хората. Как чрез спорта да се преодолеят негативни психични явления като тревожността сред хората. Известно е, че всеки четвърти човек в света се чувства тревожен или депресиран."
"Динамиката на живота се отразява на желанието на хората да спортуват. Най-важното, което трябва откроим, е мотивацията. В последните месеци направихме изследване, което показва, че в България 61 процента от младежите между 15 и 19 години не спортуват организирано, а самостоятелно не спортуват над 20 процента. Това е доста негативна тенденция и всички институции трябва да се опитаме да го преодолеем в правилната насока с оглед да се създадат навици за спортуване, които се изграждат още от най-ранна детска възраст. Нашата мисия като педагози, преподаватели и треньори е да се противопоставим на тези негативни тенденции, което в България е изключително трудно. Правим опити дигиталният свят, в който са младите хора, да се използва за целите на спорта. Съзнаваме, че новото поколение няма как да го откъснем от дигиталната среда, защото е родено с технологиите. По-скоро е да канализираме тяхната активност по посока занимание със спорт. Но тук е много важна и ролята на родителите как възпитават децата си по отношение на спорта, ролята на личния пример на родителите. След това на училищната среда, която също трябва да създаде необходимите предпоставки за занимание със спорт. И, разбира се, да си протегнат ръка спортните клубове с учителите по физическо възпитание, с родителите, общините."
"Това е въпрос и на държавна политика, за която трябва да се помисли в спешен порядък. Безусловно обаче ролята на родителите е на първо място, тяхната двигателна грамотност е много важно да се предаде на техните деца да спортуват. В основата на всичко е възпитанието. Каквото и друго да правим, ако няма възпитание, ако няма желание и мотивация, което да се развива от най-ранна възраст, всичко друга е загубено по-нататък като кауза вече в по-следващите периоди от личностното развитие на подрастващите.“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Сред поканените на конференцията бе и Тибо Дерини - преподавател по Науки и техники на физическите и спортните дейности (STAPS) в Англе и в лабораторията MEPS в Университета на По и Пеи дьо л’Адур (Université de Pau et des Pays de l’Adour). Той изучава устойчивостта на физическата активност от гледна точка на процесите на ангажиране и неангажиране с физическа активност по време на житейските преходи. Използва многостепенни подходи и философската концепция за „физическа грамотност“, за да обучава хората да възприемат устойчиво поведение. Той разглежда активния транспорт като възможност за физическа активност, която насърчава устойчивото поведение.
