Благовеста Василиева и Николай Василиев коментираха пред БНР, че те са част от животновъдската гилдия, а не изключение от правилото. Фермата им има 2000 животни, но за паша високо в планината разрешителни тази година имат само 293.
"Останалите какво да ги правим? Това е нашата дилема! Нямаме достатъчно пасища в Източни Родопи, които и в момента вече са изгорели. Почти месец е близо 40 градуса температура и няма какво да пасат тези животни от началото на юни, а да не говорим до края на ноември”, каза Василиева пред БНР.
Николай Василиев е убеден, че забраната за употреба на пасищата не разрешава проблеми, тъй като капацитетът е значително по-голям.“Всеки, когато създава ферма, си намира пасища. Преди 15 години намерихме тези, тогава бяха свободни, пасища в Рила. И нямаше никакъв проблем да караме животните от Източни Родопи към Рила. Това е естествена миграция. В Източни Родопи имаме пасища, но стигат да изхраним животните до края на юни. След това, дори и да остане трева, тя е суха и хранителността ѝ е колкото на картон.
Не виждам защо не може?! Тревата, която е в националните паркове, която я пасем, си е същата, дори повече става, когато животните са там, а пасищата са много по-поддържани и много богати на трева. Не разбирам защо има такъв конфликт. Когато преди 30 години е правен Планът за управление на парка, натовареността на пасищата е много по-голяма. Всеки може да прочете в Плана за управление на Рила. Там пише 4 декара на крава и 1 декар на овца. Като изчислим пасищата, които са в Националния парк, по 4 декара, стават 35 000 крави”.
Животновъдите не оспориха данните, изнасяни от природозащитници, че от 661 крави, пасящи в парк Рила през 2007 година, броят им е стигнал до 8338 през 2022 година, но са категорични, че преди 50 -100 години в планината са пасли “стотици хиляди говеда и още повече овце”.
Фермерите коментираха и други аргументи на природозащитниците - че кравите отъпкват и преизпасват тревни местообитания и редки растения, замърсяват извори и планински езера, навлизат в резервати, пречат на дивите кози да заемат оптималните си местообитания, създават конфликт с едрите хищници.
"Кравата не може да преизпасе определена територия. Защото националните паркове не са остров. Ако бяха остров можеше да започне да има някакъв проблем. Тъй като не е остров, тези животни веднага ще напуснат тази територия, когато няма паша. На никой не е ясен терминът “преизпасване”. Аз съм зооинженер и на мен не ми е ясен", коментира Василиев и уточни, че той и съпругата му качват животните си в Рила от 7 години преди да има евросубсидии по мярка “пасторализъм” и дори са отказвали пасища, за които е предвидена такава мярка, за да отидат на по-добри терени.
Относно твърденията, че животновъди залагат отрови за мечки и вълци, за да запазят животните си, той коментира, че: “тези конфликти почти не стават в националните паркове, а в територията около селата и оборите на тези животновъди:
“В Националните паркове никога не сме чували такова нещо. Но хищникът се мести там, където са кравите. Ако оставим кравите да не са в националните паркове, този вълк няма да стои в националните паркове. Той ще дойде, където са кравите”.
Василиев предложи да дари средствата, които получава по мярка “пасторализъм”, за да се използват средствата в България, а не да се връщат в Европа:
“Когато не я усвоим, ние ще я върнем в Европа. Затова предлагаме да дарим нашата лична субсидия на обществото, за обществени инициативи и да покажем, че не качваме животните си в националните паркове заради мярката. Около 300 000 лева е за тези животни, които имаме”.
"Подпомагането по европейските програми много помогна на нашата ферма да се развие. Създадохме точно затова и този цех за преработка на месото. Ако се движехме само и единствено от субсидиите, нямаше да правим преработвателен цех и да искаме да храним децата на България с чиста, биологична храна. Това ни коства изключително много и е трудоемко, но искаме животните да бъдат отглеждани по екологичен начин, да бъдат пасищно отглеждани. Затова ги транспортираме на 250 км., а не ги храним с концентрирани фуражи. Най-страшното е, че “Дивата ферма” ще загуби биологичния си сертификат, ако не се качим на Рила”, допълни Василиева.
"Искаме да ни бъдат отпуснати пасища от резерв, който има в Национален парк “Рила”. Той е може би около 30% от пасищата, които в момента не са раздадени, защото са оставени стръмни, захрастени или за местообитания на дивите кози. Това нещо - за местообитанията на дивите кози - миналата година ние го съдихме, че не може да оставят пасища за тази цел, защото не се знаят къде са точните местообитания на дивите кози. Съдът постанови, че такива пасища не трябва да се оставят”, предложи решение Василиев.
Фермерите са категорични, че МЗХ е трябвало да оспори екологичната оценка за района и сега единственият начин да се реши проблемът на тях и колегите им - близо 8000 животни, които остават без паша - е да се ползват терени от резерва.
“Това не е спечелена война! Тази година, ако се разреши, ще бъде само една битка, която е спечелена от животновъдите. Трябва да се седне на масата заедно с учени, с еколози, с ботаници, съвместно с селскостопанска академия, с Аграрния университет...”, каза Василиева.
