Административният съд в Пазарджик внесе в Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на текст от Изборния кодекс. Това съобщиха от Върховния административен съд.
Искането е свързано с административно дело, в рамките на който съдът установил несъответствие на текст от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс и текст от Конституцията, които гарантират принципите на правовата държава, на равенство на гражданите пред закона и произвеждане на избори въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Административното дело е образувано по жалби на Антон Николов в качеството на кандидат за общински съветник от ПП „Движение за права и свободи“, ПП „Има такъв народ“, Бойка Маринска и Стоян Траянов – и двамата кандидати за общински съветници от МК „Земеделски народен съюз“.
Делото е свързано с начина на разпределение на мандатите в общинския съвет в Пазарджик. В конкретния случай съдът в града е установил, че Общинската избирателна комисия (ОИК) е определила общинска избирателна квота от 721 гласа, водейки се от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, според която "Общинска избирателна квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове, с изключение на „Не подкрепям никого“ на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло.
ОИК-Пазарджик е установила 29 533 действителни гласа, получени за партии, коалиции и местни коалиции, които е разделила на общия брой мандати за общински съветници – 41 и е получила числото 720,317. Съобразно Методиката е определила общинската избирателна квота на най-близкото по-голямо цяло число, а именно 721.
От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че в част от протоколите на секционните избирателни комисии (СИК), предмет на проверка от вещите лица, като действителни са записани общо 67 гласа повече, отколкото са преброили вещите лица, съответно в друга част от протоколите на СИК са записани 65 действителни гласа по-малко, отколкото са преброили вещите лица. Или от общия брой действителни гласове, отразени в протокола на ОИК - 29 533, следва да се извадят 67 гласа и да се добавят 65 гласа, т.е. този общ брой да бъде намален с 2 гласа. Към тях следва да се прибавят 63 действителни гласа, които в протоколите на СИК са отразени като недействителни (в някои протоколи са отразени като недействителни 81 гласа по-малко, същевременно в други протоколи са отразени като недействителни 144 гласа повече, отколкото са установили вещите лица и разликата между тях е именно 63 гласа). Така след като към по-горе установеният общ брой действителни гласове - 29 531 - се добавят още 63 гласа, то броят на действителните гласове, дадени за кандидатските листи на партиите, коалициите и местните коалиции, възлиза на 29 594, обясняват от съда.
Съобразно данните от заключенията на вещите лица и по-точно констатираните от тях разлики в броя на действителните и недействителните гласове – както са преброени от тях и от друга страна както са описаните в протоколите на секционните избирателни комисии. Така, ако бъде приложен въпросният текст от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, общинската избирателна квота би била 722 гласа. Разлика от 1 глас в общинската избирателна квота не би могла да повлияе върху разпределението на мандатите, посочват от съда.
Ако обаче разпоредбата на Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс остане неприложена в частта, касаеща гласовете "Не подкрепям никого", то общинската избирателна квота би била 751 гласа. Тогава към 29 594 действителни гласа, получени за кандидатските листи на партиите, коалициите и местните коалиции, следва да бъдат добавени 1168 гласа „Не подкрепям никого“, като разделяйки този сбор от 30 762 на броя мандати за общински съветници – 41 - се получава числото 750,292, което съобразно Методиката определя общинската избирателна квота на 751 - най-близкото по-голямо цяло число.
Съдията – докладчик приема, че в конкретния случай разликата от 30 гласа в общинската избирателна квота ще повлияе съществено върху разпределението на мандатите. Съдията приема, че с оспорената разпоредба в посочената част, законодателят не е изпълнил конституционното си задължение последователно и трайно, адекватно на принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване да създаде стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която да гарантира упражняването на избирателните права на всеки гражданин.
