Иранците гласуват на втория тур на президентските избори. Един срещу друг се изправят умерeният депутат Масуд Пезешкиян срещу протежето на върховния лидер на Иран - твърдолинейният Саид Джалили. Вотът поставя на изпитание популярността на духовните управници на фона на апатията на избирателите в момент на регионално напрежение и противопоставяне със Запада по отношение на ядрената програма на Техеран.
На първия тур преди седмица гласуваха 40% от имащите право на глас 61 милиона иранци - най-ниската избирателна активност на президентски избори от Ислямската революция през 1979 г. насам.
Масуд Пезешкиян - единственият реформатор, допуснат до участие в изборите, спечели най-голям брой гласове - около 42%, докато ултраконсервативният бивш преговарящ по ядрените въпроси Саид Джалили остана втори с 39 на сто.
И двамата са от иранската теокрация, лоялни към нея, отбелязва Ройтерс. Според анализатори обаче победата на антизападния Джалили би била сигнал за по-авторитарна вътрешна политика и антагонистична външна политика.
Победа на Пезешкиян може да намали напрежението след прекратените преговори със Запада по ядреното споразумение от 2015 г.
Изборите бяха насрочени след смъртта на ултраконсервативния президент Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер в средата на май.
Независимо от резултата, следващият президент на Иран ще отговаря за прилагането на държавната политика, начертана от върховния лидер аятолах Али Хаменей, който реално държи властта в страната, отбелязва Франс прес.
Първи официални резултати се очакват в съботния ден.
