2
Какви са причините за драстичното нарастване на зрителните нарушения при деца и възрастни - темата в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" . Защо е важно да имаме най-сетне Национална програма за очно здраве?
Как да използваме дигиталните устройства, като пазим очите си здрави?
Д-р Иво Инджов: Инфарктът на окото е спешно състояние
Слушайте епизода тук:
Гости по темата са:
👁️ Проф. Мария Димитрова - ръководител катедра - "Организация и икономика на фармацията" Фармацевтичен факултет - МУ-София и член на УС на Българската асоциация по фармакоикономика
👁️ Проф. д-р Александър Оскар - ръководител на Катедра по офталмология в Медицински Университет – София, началник на Клиниката по офталмология в Александровска болница
От разговора ще научите:
👁️ Кои са най-честите очни заболявания при децата
👁️ Защо е необходима Национална програма за скрининг на детското очно здраве
👁️ Защо в Северозападна България над 90 % от децата в ранна училищна възраст никога не са били на очен лекар
👁️ Какви са причините за драстично нарастване на деца и възрастни със зрителни нарушения
👁️ Защо нямаме ефективна държавна политика за ранна диагностика на зрителни проблеми при децата
👁️ Проект със СО изследва първолаците от всички столични училища показва, че над 25% имат зрителен проблем
👁️ Как да използваме дигиталните устройства в дома и в офиса, като пазим очното си здраве
👁️ Каква превенция, своевременната диагноза и адекватно и навременно лечение са необходими
"Над 90 % от децата в Северозападна България в ранна училищна възраст не бяха посещвали нито веднъж очен лекар, а това е изключително тревожно, защото като детски лекари най-често се сблъстваме с амблиопията или т.нар. "мързеливо око" в детска възраст, което се лекува успешно до 8 - 9 годишна възраст, каза за БНР проф. д-р Александър Оскар.
Около 5 на сто от децата у нас имат амблиопия. Тоест 3000 деца всяка година развиват амблиопия, а диагностиката трябва да стане рано, което означава, че общопрактикуващите лекари и педиатрите трябва да изпращат профилактично бебетата и децата на очен лекар.
Това заболяване обаче е коварно, предупреди проф. Оскар, защото няма външни прояви и родителите го бъркат с кривогледство. "Мързеливото око" се развива чрез нуждата от носене на очила и в 85 % от случаите засяга само едното око, и има куриозни случаи, в които родителите съветват детето, което се оплаква, че не вижда с едното око, да не си го закрива, а просто да гледа с двете очи, вместо да го отведат на очен лекар.
Проф. Оскар допълни, че след поредица от програми, съвместно и със Столична община, след прегледи на всички първокласници в столицата, се установява, че нараства честотата на децата, които имат нужда от очила и на децата, които са с късогледство.
Прекомерната употреба на дигитални устройства, особено през пандемията, също повлията на тези процеси и ако преди 15 години около 10 % -12 % от децата имат зрителни проблеми, днес този процент е 25 %, допълни проф. Оскар.
Широката употреба през последните 10 години на мобилни дигитални устройства и липсата на двигателна активност сред природата утежнява проблема.
Препоръките на проф. Оскар за предпазване на очите са: да се използва по-често компютър, отколкото мобилен телефон, да се спазва необходимата работна дистанция - мониторът да се гледа от 45 - 50 см. Ако се гледа екрана от 30 см, това натоварва акомодацията (неволева функция на зрителния анализатор - бел.ред.), което е в основата на късогледството.
Да се чете при добро осветление, на всеки 20 минути при работа на близко разстояние, да се правят почивки, като се отвори прозорец, да се гледат дърветата. А родителите да знаят, че именно чрез носенето на очила се лекуват зрителните нарушения при децата.
"Ние сме изправени пред демографска криза и застаряващо население и затова съвсем естествено заболяванията на зрението, свързани с хронични състояния се увеличават, сподели за БНР проф. Мария Димитрова.
"Но това, което ми прави впечатление е, че липсва образованост и здравна култура след учениците и младите хора как да се грижат за очното си здраве.
Те стоят, както и някои възрастни, почти 24 часа пред мониторите, а има добри практики, които показават как да се ползват правилно мониторите, за да не увредят очите им. Това обаче не е разпространено нито сред родителите, нито се препоръчва от личните лекари.
Ние нямаме и Национална програма за очно здраве, която да разглежда всички аспекти и да поставя рамка, която да ангажира конкретната заинтересована страна, така че засега тази осведоменост трябва да дойде от семейството и личните лекари, допълни проф. Димитрова.
Според проф. Димитрова зрителните нарушения са свързани не само с човешко страдание, но и с огромно финансово бреме, както от гледна точка на заплащащите институции, така и за самите пациенти и техните близки.
"Като матистър фармацевт, но и като родител на две деца, бих посъветвала, когато става въпрос за работа на компютър, да се правят почивки, да се разсейва погледът, да не се фиксира, да не се смесва светлината в помещението, ако може да е естествена, смесената натоварва очите, разстоянието от монитора, по мое мнение, би могло да бъде индивидуално, но все пак да не води до натоварване на окото - нито много близо, нито много далече.
Считам, че очилата със защита са подходящи при дълго използване на монитори, по отношение на т.нар. "изкуствени сълзи", отново човек индивидулно ще прецени дали има нужда.
За най-малките деца бих препоръчала да не гледат екрани в легнало положение, да не е отблизо мониторът, да не им се натоварват и ръцете, и да не се ползват дигитални устройства един час преди заспиване - т.нар. "синя светлина" пречи на качеството на съня, а той е много важен за възстановяването на всички функиции организма.
Хората със светли очи задължително да бъдат със слънчеви очила през лятото. Но когато има диагностицирано заболяване, да бъде лична отговорност на всеки човек да се мониторира, защото вече има много иноватини терапии на пазара, които помагат да се контролира заболяването.
Затова осведомеността е много важна и при оплакване човек трябва да потърси съвет от медицински специалист, изтъкна проф. Димитрова.
Здравната промоция на здравето трябва да се включва и в обучението на студентите по медицина и по фармация, защото обществото ни не е добре осведомено, обобщи специалистът.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
