През тази седмица се навършиха 80 години от навлизането на Съветските войски в София, събитие, което оставя дълбока следа в българската история. През първите дни на септември 1944 г., в разгара на Втората световна война, Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември, само ден преди преврата на 9 септември, съветските войски влизат в страната. Въпреки че войната преминава без жертви и завършва официално в края на октомври, съветските военни остават в България в продължение на няколко години.
За много историци и анализатори това събитие се разглежда като една от най-големите трагедии в новата българска история. В продължение на десетилетия обществото е изправено пред различни, често изкривени интерпретации на събитията от този период, особено по време на комунистическия режим. Истината за това, което се случва след навлизането на съветските войски, остава спорна и оспорвана, като много от нас все още не разполагат с пълна картина на събитията.
Д-р Светослав Живков, преподавател по следосвобожденска история в Софийския университет, изразява своята оценка за случилото се така:
"Влизането на съветските войски в София е част от един по-мащабен процес, който, според мен, е изключително трагичен за България. Това не е просто поредното окупиране на страната от чужди войски, както се случва през 1918 г. Съветското навлизане е началото на установяването на комунистически тоталитарен режим, който прекъсва естествения ход на развитието на българското общество. Тази окупация е сравнима с последиците от османските завоевания за България – една травма, която оставя дълбоки белези върху нашето общество."
За да илюстрираме атмосферата от онези дни, предоставяме на нашите читатели откъс от запис от Златния фонд на БНР от 1979 г. В него Васил Михайлов, член на Централния комитет на Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, си спомня събитията около 16 септември 1944 г. Записът демонстрира как през годините на социализма по радиото се е говорело за политически събития – често с клиширани фрази и официален тон, лишен от автентичността, която човек би очаквал в разкази за такива драматични исторически моменти.
Слушайте!
