“Позагубихме връзката с настоящето, говорейки си повече за злободневие и затова връзката към миналото е нещото, което приземява нещата”, допълва Георги Проданов. За снимките той разказва, че повечето са направени от чужденци, които са минавали през страната ни и са били силно привлечени от пазарите ни.
“Виждаме моментна снимка на едно минало, което няма как иначе да бъде разказано и то минало, през очите на други хора. От тази гледна точка, благодарение на това усложнено наше ежедневие, сме в ситуация да преживеем последните век и половина и в интернет, и в архивите”, посочва той.
Паметта за местата и съвременните им измерения, ще бъде събудена и от звуков ъгъл у тези, които помнят пъстротата на пазарите и ще пробуди любопитство и почти 3D изживявания, за онези, които не помнят. Най-интересните и емблематични пазарски лафове и импровизации, ще бъдат организирани по теми като аудиофайлове.
Този подход има стойност и като документ за историята на киното. Ще бъде пооткрехната и завесата към професията на Мариана Вълканова, а зрителите ще научат как се е записвал звукът в киното през времето.
Проследено е развитието на Женския пазар още от времето, когато пазарът е бил естественото тържище пред Джамията, характерно за типичния османски град, през периода на европеизирането на столицата по време на Княжество България и изместването му, където е сега и продължава да бъде екзотиката на един град на ръба между Ориента и Европа.
Разказът е разгърнат чак до днешни дни, когато той става и място за творческа провокация, включително с новите събития, организирани там, като Weekend пазар, Нощ на пазара, Винтидж пазар и други.
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".
Чуйте повече в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
